Гийом Мюссо - И след това…

Седнала на предната седалка, Малори се бе навела, за да извади нещо от чантата си, и дори не забеляза маневрата на Тайлър. Още повече че той веднага след това помаха с ръка на адвоката.

Мръсен гадняр , помисли си Натан, гледайки как колата се отдалечава.

Международното летище на Сан Диего

— Дами и господа, моля всички пътници от полет №5214 на „Юнайтед Еърлайнс“ за Лос Анджелис да се насочат към врата №25 за качване на борда. Моля, пригответе вашите бордови карти и документите си за самоличност.

При това обявление около четиридесет пътници се изправиха като един от металическите столове и оформиха двойна опашка пред гишето за проверка. Те първи щяха да влязат в самолета.

Сред тях Бони слушаше музика от своя дискмен и клатеше главата си в ритъма на цигулковите акорди на Хилари Хан. Гарет се канеше да захапе петата си плочка шоколад, а Натан с поглед, зареян отвъд стъклата, се правеше, че гледа с интерес балета на самолетите, оркестриран от операторите на въздушния контрол. Вече няколко минути той бе обзет от смъртно предчувствие: ами ако никога повече не успее да види Малори?

Тяхната история не можеше да се прекъсне просто така. Той бе длъжен да види отново жена си, поне за последен път.

Срещата му с Малори бе най-хубавото нещо, което някога му се бе случвало. Несъмнено, вече бе много късно да получи втори шанс, но поне имаше правото да й каже „довиждане“ другояче, а не като слуша сарказмите на Винс Тайлър зад гърба си.

Гарет тъкмо бе подал бордовата си карта на стюардесата. Натан го дръпна за ръкава.

— Няма да пътувам — бе единственото, което му каза.

— Искате да се върнете там ли?

— Трябва да я видя за последен път. Тя трябва да знае…

Гудрич го прекъсна:

— Направете каквото имате да правите — заяви му той, без да влага някаква емоция в гласа си.

— Ще взема и Бони.

— Оставете ми я, с мен тя нищо не рискува.

Те се отдръпнаха, за да пропуснат другите пътници, които започваха да проявяват признаци на нетърпение.

Натан се наведе, за да бъде на равнището на дъщеря си. Бони махна слушалките от главата си и му се усмихна.

— Слушай, миличка, забравих да кажа нещо на мама, затова ми се струва, че май ще трябва да хванем следващия полет.

Момиченцето вдигна очи към Гудрич. Тя, която бе по-скоро плашлива, начаса бе почувствала пълно доверие към този колос. След кратко колебание предложи на баща си:

— Ако искаш, мога да пътувам с Гарет?

Натан бе смаян от нейната реакция. Прокара ръка по косите й.

— Сигурна ли си, че всичко ще мине добре, миличка?

— Muy bien 15 15 Много добре (исп.). — отговори му тя, като го целуна.

Натан впери очи в тези на Гудрич. Имаше малко хора на земята, на които би могъл да повери своята дъщеря, ако ще и за няколко часа, и лекарят несъмнено бе един от тях.

Да, имаше доверие в Гудрич и независимо от донякъде неестествената му дарба, Бони щеше да бъде в сигурни ръце заедно с него. При всяко положение, Вестителят не бе тук заради нея, а заради… него.

— Тя не рискува нищо с мен — повтори Гудрич. — Не забравяйте: аз съм един вид застраховка „живот“.

Натан не можа да сдържи усмивката си. Извади от джоба си билета на Бони и го подаде на лекаря.

— Ще уредя да си запазя място за следващия полет — подхвърли той, потъвайки в тълпата, която се движеше в противоположната посока.

— Елате да я вземете от Центъра — извика подире му Гудрич. — И не се притеснявайте, аз ще имам грижата за всичко!

Натан излезе тичешком от зоната за качване в самолетите. Изскочи от летището, грабна едно такси и му нареди да кара по най-бързия начин към Ла Хола.

Дъждът валеше като из ведро.

Позвънил бе на вратата, но Малори не се бе върнала още.

Застанал на отсрещния тротоар, дебнеше редките коли, които поемаха по малката стръмна уличка, за да стигнат до централния път.

По дяволите, изливаше се истински потоп! И нито едно местенце да се прислониш. Безполезно бе, то се видя, да се предпазваш от дъжда под някоя веранда на съседните къщи: местните хора с право си бяха спечелили репутацията, че се обаждат на полицията веднага щом видят някоя подозрителна личност да се мотае наоколо. Ето защо най-доброто бе да стане незабележим, ако ще да се окаже мокър до костите.

Сладостта на калифорнийския живот, казваш… — помисли си Натан, разтърсен от мощна кихавица.