Гийом Мюссо - И след това…

Тя се оставя в ръцете му, наслаждавайки се в пълна степен на този скъпоценен миг. Заравя си нежно главата в извивката на неговото рамо, вдъхвайки уханието му като опияняващ парфюм. Блажена от неговата прегръдка, в продължение на цяла минута остава със затворени очи. Струва й се, че са се възвърнали част от прекрасните аромати на детството, когато угризенията и трудността да се живее не съществуваха.

— Знаех си, че си способен да ме намериш и на края на света — шегува се тя, преди да му даде кратка целувка.

Той я гледа в очите и й казва с тържествен тон:

— Бих отишъл още по-далече, по-далече и от края на света…

Точно в този миг тя знае с непоколебима сигурност, че Натан е мъжът на живота й.

И че винаги ще бъде така.

— Не те чух да идваш — промърмори Натан, отваряйки очи.

Малори постави чаша горещо кафе на една табуретка от грубо обработено дърво.

— Закачих панталона ти на сушилката. Скоро ще можеш да се облечеш.

— Благодаря.

Те се бяха приели без условности, като стари любовници, които добре са се опознали, преди да бъдат разделени от превратностите на живота.

— Какви са тези багажи? — попита я той, показвайки две пътни части, поставени близо до вратата.

— Поканиха ме да участвам в подготвителна конференция за социалния форум в Порто Алегре. Отначало им отказах заради Бони, но тъй като ти я взе по-рано…

— Какво? Ще заминаваш за Бразилия?

— Само за три или четири дни. Ще се върна за Коледа.

Малори отвори едната от чантите и извади нещо отвътре.

— Дръж, облечи това, или ще се простудиш до смърт — каза тя, подавайки му една изгладена тениска. — Старичка е, но мисля, че все още ще ти отива.

Той разгъна фланелката и веднага я позна: бе тази, с която бе облечен в онази паметна вечер, когато за пръв път се бяха любили. Това бе толкова отдавна.

— Не знаех, че си я запазила.

За да не даде възможност на неловкостта да се установи помежду им, Малори взе един голям шал, който бе хвърлен върху канапето, и се загърна в него.

— Брр… наистина не е особено топло — потрепери тя.

Сетне излезе за няколко секунди, за да се върне с бутилка мексиканска текила в ръка.

— Ето един от най-приятните начини човек да се постопли — продължи тя, подавайки му чаша с питието.

За пръв път от цяла вечност той видя усмивка по лицето на своята жена и тази усмивка бе за него.

— ¡A tu salud! 16 16 За твое здраве! (исп.). — както би казала Бони.

— ¡A tu salud! — отговори Натан.

Чашите им звъннаха, а сетне, както повелява традицията, изгълтаха алкохола на един дъх.

Тя придърпа към себе си края на одеялото и седна до него на канапето. После сложи глава на рамото му и затвори очи.

— Доста време трябва да е минало, откакто не сме си говорили двамата, не мислиш ли?

Дъждът продължаваше да вали, шибайки прозорците и оставяйки дълги отвесни вадички вода върху стъклата.

— Кажи ми какво те тормози.

— Нищо — излъга Натан.

Бе решил да не й говори за Вестителите. Тази история бе прекалено ирационална, на границата на свръхестественото. Малори можеше да го вземе за луд и да се разтревожи, че е оставил Бони в ръцете на Гудрич.

Но тя настоя:

— Не ми се струва, че всичко е наред. От какво се боиш?

Този път той не излъга.

— Да не те загубя.

Вместо да отговори на въпроса й, Натан я попита:

— Как стигнахме дотук, Малори?

— Ти го знаеш много добре.

Той зарея поглед в празното пространство.

— Нищо нямаше да се случи, ако не бе смъртта на Шон.

Тя се нервира:

— Остави Шон където е! Ти престана да бъдеш онзи, когото обичах, Натан, това е всичко.

— Любовта не може да си отиде така.

— Не съм казала, че съм престанала да те обичам. Просто видях, че ти вече не си този, когото съм обичала в началото.

— Но ти ме познаваш от осемгодишен. Естествено, че съм се променил. Всичко на този свят се променя.

— Не се прави, че не разбираш: целият ти живот се въртеше само около работата. Престана изобщо да ми обръщаш внимание.

— Трябваше да работя! — защити се той.

— Но нищо не те задължаваше да унижаваш баща ми с това дело! Ти постави своята гордост пред любовта на жена си.

— Не аз, а Джефри търсеше това. Не забравяй всичко, което твоето семейство направи с майка ми.

— Но аз не съм моето семейство и ти изобщо не се сети за мен. Толкова се отдалечи от мен, Натан; нищо не можеше да те задоволи, все бе зает да търсиш съвършеното щастие.

Той се опита да се оправдае:

— Исках това щастие за всички нас. За теб, за децата…