Гийом Мюссо - И след това…

Извади още една книжна кърпичка от джоба си, усещайки, че сълзите парят на очите й, готови всеки момент да рукнат.

Господи, наистина всичко развалихме.

Разбира се, Натан й липсваше, но пропастта между тях бе толкова дълбока, че не се чувстваше способна да направи истинска крачка към него.

Можеше да поднася посред нощ супа на бездомници и бродяги, можеше да се бори срещу мултинационалните компании, експлоатиращи детския труд, можеше да организира манифестации срещу производителите на генетично видоизменени организми: това не я плашеше.

Но да се изправи пред Натан, това бе съвсем друга работа.

Застана до прозореца, който бе обърнат към улицата, и за дълго се загледа в небето. Облаците се бяха разпръснали и бледен лунен лъч осветяваше масата, върху която бе оставила телефона.

Реши се да вдигне слушалката. Трябваше да направи поне един жест.

Той вдигна много бързо:

— Малори?

— Добре, Натан: можеш да вземеш Бони по-рано.

— Благодаря ти — каза той с облекчение. — Ще се опитам да бъда при вас в ранния следобед. Лека нощ.

— Още нещо…

— Да?

В гласа й звучеше нотка на предизвикателство:

— Спомням си за всичко, Нат: за всички мигове, които сме прекарали заедно, за всички подробности, за цвета на небето и за миризмата на пясъка при първата ни целувка, за точните ти думи, когато ти казах, че съм бременна, за нощите, когато се целувахме, докато ни заболят устните… Спомням си за всичко това и нищо в моя живот не е било по-важно от теб. Така че нямаш право да ми казваш това, което ми наговори преди малко.

— Аз…

Той искаше да каже нещо, но тя вече бе затворила.

Натан се приближи към прозореца. Снегът продължаваше да вали над Сентръл Парк. Рояк едри снежинки се вихреше пред стъклата и се трупаше върху перваза на прозорците.

За миг погледът му се зарея безцелно, докато мислите му се връщаха към думите на жена му.

После изтри с ръкава на ризата своите очи, замъглени от сълзите, които течаха от само себе си.

Хюстън стрийт, район „Сохо“

16 декември — шест часа сутринта

Гарет Гудрич слизаше предпазливо по заледените стъпала на външната стълба, прилепена за неговия дом — малка постройка от кафява тухла, от която се излизаше направо на улицата.

Снежна покривка с дебелина около десет сантиметра покриваше колата, която бе оставил предишната вечер отвън. Извади една стъргалка от джоба си и се зае да почисти предното стъкло. Понеже закъсняваше, задоволи се да махне снега само от страната на шофьора. Седна зад волана, потърка ръце, за да ги стопли, пъхна ключа в контакта и…

— Към летището, ако обичате!

Гудрич целият подскочи, после рязко се обърна назад, за да види Натан, седнал на дясната задна седалка.

— По дяволите, Дел Амико! Недейте никога повече да ме стряскате по такъв начин! Как успяхте да влезете в колата ми?

— Не трябваше да ми оставяте дубликата на вашите ключове — отговори адвокатът, разтърсвайки малка връзка ключове под носа на лекаря. — Забравих да ги пусна в пощенската кутия снощи.

— Добре, какво търсите тук?

— Ще ви обясня всичко по пътя, но сега трябва да хванем самолета за Калифорния.

Лекарят поклати глава.

— Май нещо бълнувате. Предстои ми напрегнат ден, а аз вече съм закъснял, така че…

— Трябва да взема дъщеря си от Сан Диего — обясни Натан.

— Щастлив съм да науча за това — произнесе лекарят, повдигайки рамене.

— Нямам намерение да я подлагам и на най-малкия риск — заяви адвокатът, повишавайки тон.

— Съжалявам, драги, но не виждам много ясно с какво бих могъл да ви бъда полезен.

Въпреки това той включи двигателя, за да пусне отоплението.

Натан се приближи към него.

— Да разгледаме положението обективно, Гарет. Аз съм нещо като „мъртвец в отпуска“, докато вие сте здрав като пън. Предполагам, че не сте имали лоши предчувствия относно следващите си двадесет и четири часа, нали? Не сте видели, надявам се, бял ореол, като сте се гледали в огледалото тази сутрин?

— Не — призна отегчено Гудрич, — но все още не мога да разбера нищо от вашите доводи.

— Признавам, че успяхте да ми изкарате ангелите. Вече не смея да си покажа носа навън, без да се стряскам, че ще ме връхлети някое такси или някоя стена ще се стовари отгоре ми. Затова си мисля ето какво: докато съм с вас, шансовете да ме споходи нещо такова, са малки.