Гийом Мюссо - И след това…

Ала частният му живот бе следвал траектория, съвършено противоположна на завоювания професионален успех. През последните години бракът му се бе разпаднал. Постепенно кантората бе заела целия му живот. Дотам, че дори не намираше време да седне за закуска със семейството си или да провери домашните на малката си дъщеря. Когато забеляза размера на щетите, вече бе късно да се върне назад и разводът се бе превърнал във факт от няколко месеца насам. Впрочем, той съвсем не бе единственият в това отношение — в кантората повече от половината му колеги също така бяха разделени със своите съпруги. Но това не бе никаква утеха.

Натан много се тревожеше за Бони, която бе силно разстроена от тези събития. На седем години, тя все още мокреше нощем леглото под себе си и според майка си имаше чести кризи на повишена тревожност. Натан й се обаждаше всяка вечер, но би предпочел да бъде по-близо до нея.

Не , помисли си той, като седна на канапето, един мъж, който спи самотен в голямото легло и който не е виждал дъщеричката си от три месеца, не е успял в живота, нищо че междувременно е станал милионер.

Натан издърпа от безименния си пръст брачната халка, която продължаваше упорито да носи, и прочете от вътрешната й страна стиха от псалма, който Малори бе поръчала да гравират за тяхната сватба:

Знаеше какво се казва по-нататък:

Пълни глупости! Нежни цветенца за начинаещи влюбени. Любовта не е тази абсолютна и непоклатима същност, която устоява на времето и изпитанията.

И въпреки това дълги години той бе убеден, че в тяхната връзка има нещо изключително, някакво магическо и ирационално измерение, скрепено и подпечатано още в детството. С Малори се познаваха от шестгодишни. От самото начало една невидима нишка ги бе свързала помежду им и съдбата бе пожелала да ги превърне в естествени съюзници пред трудностите на живота.

Той погледна към разположените върху шкафа снимки на своята бивша жена, поставени в изящни рамки. Загледа се дълго в последната, която си бе набавил с помощта на Бони.

Бледността, белязала лицето на Малори, свидетелстваше за трудния период след техния развод, но тя не можеше да загрози нито дългите й мигли, нито финия й нос, нито белите й зъби. Снимката бе направена по време на разходка край „Силвър Странд Бийч“ — плажа със сребърните раковини. В този ден тя си бе сплела косите на плитки, които бе вдигнала на кок и прикрепила с фиба под формата на мида. Малките очила с метална рамка я правеха да прилича на Никол Кидман от „Широко затворени очи“, нищо че Малори не обичаше това сравнение. Натан не можа да сдържи усмивката си, защото бе облечена в един от вечните си пуловери, приличащи на мозайка от различни парченца, които тя сама си плетеше и които й придаваха шикозен и в същото време безгрижен вид.

Носител на докторат по икономика на околната среда, тя преподаваше в университета, но откакто се бе преместила в старата къща на баба си в околностите на Сан Диего, бе изоставила тези занимания, за да се посвети изцяло на различни асоциации, чиято цел бе да подпомагат хората с най-неравностойно положение в обществото. Малори поддържаше от домашния си компютър интернет страницата на някаква неправителствена организация, а в същото време рисуваше акварели и майстореше малки мебели, които украсяваше с морски черупки и продаваше на туристите през лятото, когато прекарваше ваканцията си на Нантъкет. Нито парите, нито успехът са били някога каквато и да било мотивация за Малори. Тя обичаше да повтаря, че една разходка в гората или по плажа не струва и един долар. Натан не се съгласяваше изцяло с тези опростенчески разсъждения.

Много лесно, когато никога нищо не ти е липсвало!

Малори произлизаше от заможно и известно семейство. Баща й бе главен партньор в една от най-влиятелните юридически кантори в Бостън. Тя нямаше нужда от професионален успех, за да придобие високо социално положение, каквото притежаваше по наследство.

За миг Натан си припомни точното местоположение на всички бенки, пръснати по цялото й тяло. Сетне се насили да прогони този спомен и да отвори едно от делата, които си бе донесъл от службата. Включи преносимия си компютър, нахвърли необходимите бележки и продиктува няколко писма до Аби.

Най-сетне, към седем и половина, телефонът иззвъня и той можа да проведе така очаквания разговор.