Гийом Мюссо - И след това…

В стаята отново бе настъпило продължително мълчание. Интимно, и в същото време тежко мълчание. После напрежението скочи:

— За последен път ви питам: с какво бих могъл да ви бъда полезен, господин Гудрич?

— Мисля, че аз бих могъл да ви бъда полезен, Натан.

— Поне за момента не виждам много добре в какво именно бихте могли.

— И това ще стане, Натан, и това ще стане. Някои изпитания могат да бъдат много мъчителни, ще видите.

— За какво всъщност намеквате?

— За необходимостта да бъдете добре подготвен.

— Не следвам добре вашата мисъл.

— Има ли някой, който да знае какво ще му се случи утре? Човек би трябвало да е силно заинтересуван да не се излъже в приоритетите на своя живот.

— Това е една много дълбока мисъл — подигра се адвокатът. — Да не би да е някакъв вид заплаха?

— Не е заплаха, Натан, послание е.

Послание?

Отново в погледа на Гудрич не се четеше никаква враждебност, но това не го правеше по-малко обезпокоителен.

Изгони го, Нат. Този тип не е с всичкия си. Не влизай в играта му.

— Може би дори не би трябвало да ви го казвам, но ако не бяхте препоръчан от Ашли Джордан, отдавна щях да съм повикал охраната и да съм й наредил да ви изхвърли навън.

— Изобщо не се съмнявам — усмихна се Гудрич. — За ваше сведение, аз изобщо не познавам Ашли Джордан.

— Мислех, че сте негов приятел!

— Това бе само начин да достигна до вас.

— Почакайте, щом не познавате Джордан, кой ви каза, че съм разведен?

— Написано е на лицето ви.

Това бе последната капка… Адвокатът рязко подскочи и отвори вратата със сила, която очевидно не бе в състояние да контролира.

— Имам много работа!

— Вие май не сте убеден, че говоря много смислени неща. Ето защо ще ви оставя… поне засега.

Гудрич стана от своя фотьойл. Масивният му силует се очертаваше срещу светлината, създавайки впечатлението, че е някакъв непоклатим и неуязвим колос. Той се упъти към вратата и прекоси прага на кантората, без да се обърне назад.

— Но какво искате от мен наистина? — попита Натан с отчаян тон.

— Мисля, че го знаете, Натан, мисля, че го знаете — произнесе Гудрич вече от коридора.

— Нищо не знам! — каза адвокатът, натъртвайки на всяка дума.

Той хлопна вратата на офиса си, после я отвори рязко, за да изкрещи в коридора:

— Понятие нямам кой сте вие!

Но Гарет Гудрич вече бе далеч.

Натан затръшна вратата зад себе си и затвори очи, притискайки в продължение на доста време чаша студена вода към челото си. Усещаше смътно, че този инцидент няма да остане без последствия и че тепърва предстои много да слуша за Гарет Гудрич.

Трудно му бе да се залови отново за работа. Горещата вълна, която го заливаше, и все по-настойчивата болка в гърдите му пречеха да възобнови концентрацията си.

С чашата в ръка той се надигна от стола си и направи няколко крачки по посока на прозореца, за да се вгледа в синкавите отражения на „Хелмси Билдинг“. Редом с огромната фасада без никакъв чар на „Мет Лайф“ 1 1 Небостъргачът на „Метрополитен Лайф“ — една от най-големите застрахователни компании в САЩ — намираща се на „Парк авеню“ в Манхатън. — Б.пр. , този небостъргач с човешки ръст минаваше за истинска играчка с елегантната си кула, завършваща с покрив във формата на пирамида.

Няколко минути Натан наблюдаваше как движението се оттича на юг през рампите на двата гигантски портала, които бяха прекрачили булеварда.

Снегът продължаваше безспирно да вали, оцветявайки града в нюансите на бялото и сивото.

Винаги, когато заставаше на този прозорец, Натан чувстваше някакво неразположение. В момента на атентатите от 11 септември той работеше на своя компютър, когато избухна първата експлозия. Никога не би могъл да забрави този страховит ден на ужасите, колоните черен дим, които бяха омърсили чистото и прозрачно небе, после чудовищния облак от отломки и прах, когато кулите се срутиха. За пръв път Манхатън и неговите небостъргачи му се бяха сторили малки, раними и ефимерни.

Както повечето от своите колеги, той също се бе опитал да не си припомня до втръсване преживения тогава кошмар. Животът бе подновил своя ход. Бизнес, както обикновено. И все пак — така поне твърдяха тукашните хора — Ню Йорк никога повече не бе станал отново Ню Йорк.

Със сигурност няма да успея.