Гийом Мюссо - И след това…

Подбра си все пак няколко дела, които подреди в елегантното куфарче, а сетне, за огромна изненада на Аби, реши да ги прегледа докрай вкъщи.

Цяла вечност бе изминала от онзи ден, в който бе напуснал кантората толкова рано. Обикновено закръгляше около четиринадесет часа работа на ден, шест дни в седмицата, а откакто се бе развел, често можеше да бъде заварен в своя кабинет дори в неделно време. От всички партньори той отчиташе най-голям брой работни часове. Към това бе редно да прибавим и последния му великолепен удар: макар всички да смятаха, че целта е изключително деликатна, той успя да приключи с успех шумното сливане на предприятията „Дауни“ и „Ню Уокс“, което бе отбелязано с твърде ласкателна статия в „Нешънъл Лоуйър“ — едно от най-реномираните списания в адвокатския бранш. Натан обезсърчаваше повечето от колегите си. Бе прекалено примерен, прекалено съвършен. Без да се задоволява с предимствата на своята привлекателна физика, той никога не забравяше да каже „добър ден“ на секретарките, да благодари на портиера, който бе му повикал такси, и посвещаваше безплатно по няколко часа месечно на бедни клиенти.

Свежият въздух на улицата му се отрази добре. Снегът почти бе спрял, а и валежите не бяха чак толкова обилни, за да предизвикат затруднение в движението. Докато дебнеше такситата, се заслуша в детския хор, облечен в дълги искрящобели роби, който пееше Ave verum corpus пред църквата „Свети Вартоломей“. Въпреки че положи усилие, той не можа да се отърве от усещането за нещо нежно, но същевременно и тревожно, което тази музика му навява.

Натан пристигна в „Сан Ремо“ непосредствено след осемнадесет часа, направи си горещ чай и грабна телефонната слушалка.

Въпреки че в Сан Диего бе едва три следобед, Бони и Малори навярно вече си бяха вкъщи. Трябваше да уточни подробностите по пристигането на дъщеря си, която след няколко дни щеше да дойде при него, за да прекара част от предстоящата ваканция.

Набра внимателно номера. След три позвънявания се включи телефонният секретар.

„Набрали сте номера на Малори Уекслър. В момента не мога да ви отговоря, но…“

Звученето на нейния глас му се отразяваше добре. Все едно да поемеш голяма глътка кислород, който за дълго е бил недостъпен за теб. Ето от какво бе лишен той, който съвсем нямаше навика да се задоволява с малко.

Изведнъж записът на секретаря прекъсна:

— Ало!

Натан направи свръхчовешко усилие да говори с весел тон, прибягвайки отново до своя глупав стар рефлекс: никога, в никакъв случай да не показва своите слабости, дори на жената, която го познаваше от детинство.

— Привет, Малори!

От колко ли време не я бе наричал „любима“?

— Здравей — отговори му тя без топлота.

— Всичко наред ли е?

В нейния тон се почувства раздразнение:

— Какво искаш, Натан?

Добре, разбрах: и днес не е денят, когато ще се съгласиш да подновиш нормалните разговори с мен.

— Обадих се само за да се договорим за пътуването на Бони. Тя при теб ли е?

— На урок по цигулка е. Ще се върне след час.

— А не би ли могла ти да ми кажеш кога излита самолетът й? — предложи той. — Струва ми се, че би трябвало да пристигне някъде привечер…

— Тя ще се върне след един час — повтори Малори, бързайки да сложи край на този разговор.

— Чудесно, в такъв случай, до ско…

Но тя вече бе затворила.

Никога не би могъл да си представи, че съществува възможността взаимоотношенията им да достигнат до такава степен на неприязън. Как става така, че двама души, които са били толкова близки, съумяват да стигнат дотам, че да се държат един към друг като съвършено непознати? Как е възможно това? Излегна се на канапето в хола и остави погледът му да блуждае по тавана. Какъв наивник бе той! Трябваше само да се поогледа около себе си: разводи, прелюбодеяния, умора… В неговия занаят конкуренцията бе безмилостна. Можеха да успеят само онези, които жертваха част от семейния живот и свободното си време. Всеки от клиентите на кантората имаше зад гърба си много десетки милиони долари — нещо, което изискваше част от адвокатите да бъдат изцяло на тяхно разположение. Това бе правилото на играта, цената, която трябваше да бъде платена, за да се издигнеш до компанията на големите. И Натан го бе приел. В замяна на това заплатата му бе достигнала вече 45 000 долара месечно, без да се смятат предимствата в натура. Това означаваше, че в качеството си на партньор той вземаше годишна премия в размер на почти половин милион долара. Банковата му сметка за пръв път бе преминала границата от един милион. А това бе само началото.