Гийом Мюссо - И след това…

Оттук имаше феноменален изглед към стрелата на „Крайслер Билдинг“ и върху „Таймс Скуеър“, чиято повърхност, както можеше да се отгатне, бе залята от човешката тълпа.

— Не съм стъпвал тук от детството си — призна адвокатът, пускайки монета в процепа на един от биноклите за далечно виждане.

Колите, които се притискаха една о друга осемдесет и шест етажа по-долу, бяха до такава степен миниатюрни, че потокът на движението изглеждаше много далечен, сякаш принадлежеше на някаква друга планета. От отсрещната страна мостът на „59-та улица“ му се струваше невероятно близо и отразяваше своята брилянтна архитектура в черните води на Ийст Ривър.

От доста време Натан и Гарет не бяха разменили нито една дума, задоволявайки се да съзерцават светлините на града. Вятърът продължаваше да ги облъхва с ледения си дъх, а студът хапеше лицата. Доброто настроение и склонността към общуване се бяха разпространили сред дребната фауна, която за една вечер се бе възцарила на повече от триста метра над земята. Двама млади влюбени пламенно се целуваха, очаровани от усещането как устните им тръпнат от статично електричество. Група френски туристи се опитваше да прави сравнение с Айфеловата кула, а през това време двойка от Уайоминг разказваше на всеки срещнат подробности от своята първа среща точно на това място преди двадесет и пет години. Що се отнася до децата, опаковани в дебелите си гащеризони, те си играеха на криеница сред гората от крака на възрастните.

Над главите им вятърът гонеше облаците с невероятна скорост, разкривайки тук-там парченце небе, върху което проблясваше по някоя самотна звезда. Бе една наистина хубава нощ.

Гудрич пръв наруши мълчанието:

— Момчето с оранжевия анорак — проговори той в ухото на Натан.

— Моля?

— Погледнете момчето с оранжевия анорак.

Натан присви очи и се загледа внимателно в младежа, към когото сочеше пръстът на Гудрич: млад човек на около двадесет години, който току-що бе стъпил на терасата, фина руса брада покриваше долната част на лицето му, а шарени пръстенчета висяха от неговите дълги и мръсни коси. Той на два пъти обиколи терасата, минавайки съвсем близо до адвоката, който дори успя да срещне неговия трескав и неспокоен поглед. Очевидно нещо силно го измъчваше и лицето му, белязано от страданието, контрастираше с малките взривове смях и доброто настроение на другите посетители.

Натан си помисли, че човекът навярно е под влиянието на дрога.

— Името му е Кевин Уилямсън — уточни Гудрич.

— Познавате ли го?

— Не лично, но познавам историята му. Баща му се хвърли от тази тераса по времето, когато още нямаше решетки срещу самоубийства. От една седмица той редовно идва тук.

— И откъде знаете всичко това?

— Да речем, че съм направил моята малка анкета.

Адвокатът помълча малко, а сетне попита:

— Но какво ме засяга всичко това?

— Всичко, което се отнася до съществуването на нашите себеподобни, ни засяга — отговори лекарят, сякаш ставаше дума за нещо очевидно.

В този момент силен порив на вятъра се стовари върху терасата. Натан се приближи до Гудрич.

— По дяволите, Гарет, защо искате да гледам този човек?

— Защото той ще умре — отговори сурово Гудрич.

— Но вие сте… Вие сте откачил, драги мой! — провикна се адвокатът. Ала докато произнасяше тези думи, погледът му неудържимо оставаше прикован към силуета на Кевин. Някаква глуха тревога се надигна в душата му.

Нищо няма да се случи. Такива неща не стават…

Но не бе изминала и минута, откакто Гудрич бе направил своето внезапно предсказание, и ето че младият човек извади револвер от джоба на анорака си. В продължение на няколко секунди той гледаше ужасен оръжието, което трепереше в ръката му.

Отначало като че ли никой не забеляза странното му поведение, но изведнъж една жена изпищя с всичка сила:

— Този човек е въоръжен!

Всички погледи моментално се фокусираха върху младежа.

Обзет от паника, Кевин обърна револвера срещу себе си. Устните му трепереха от ужас. Сълзи на ярост потекоха по лицето му, последвани от вик на болка, който се изгуби в мрачината на нощта.

— Не правете това! — извика един мъж, баща на семейство. В същото време по посока на покритата зала се разрази невероятна блъсканица.

Натан стоеше неподвижен пред младия човек. Смаян и в същото време ужасен от всичко това, което се случваше пред очите му, той не смееше да изобрази дори най-малкото движение от страх, че може да предизвика непоправимото. Престанал бе изобщо да усеща студа. Напротив, почувства как го облъхва една гореща вълна, която се разпространи мълниеносно по цялото му тяло.