Гийом Мюссо - И след това…

Не, не бе възможно да се съсредоточи. Не можеше да се преструва, като че ли всичко това никога не се бе случило. Трябваше да уреди тази работа.

За по-малко от две секунди той затвори своя преносим компютър, грабна палтото си и изхвърча от офиса.

— Аби, обадете се на портиера да ми повика такси и отменете всички срещи за сутринта.

— Но вие трябваше да се видите с Джордан на обяд…

— Опитайте се да отложите срещата за привечер, ако обичате, струва ми се, че той е свободен по това време.

— Не знам дали ще бъде много поласкан.

— Това си е мой проблем.

Тя го застигна по коридора, за да му извика:

— Имате остра нужда от почивка, Натан, не за пръв път ви го казвам!

— Южния терминал на ферибота! — разпореди се той, хлопвайки вратата на таксито.

Благодарение на сумата от двадесет долара, размахани пред лицето на шофьора, Натан едва успя да се провре сред последните пътници и да се качи на кораба за Стейтън Айлънд, който потегляше в десет часа. За по-малко от двадесет и пет минути той го откара до този стремително развиващ се район на Ню Йорк. Пътуването бе впечатляващо, но нито гледката към долната част на Манхатън, нито Статуята на Свободата му доставиха удоволствие, толкова голямо бе желанието му да пристигне колкото се може по-бързо.

Едва стъпил на брега, той наново грабна такси, което начаса го откара до общинската болница на Стейтън Айлънд.

Лечебното заведение се простираше върху обширен терен близо до Сейнт Джордж — административния център на този район, който бе разположен в североизточния край на острова.

Таксито спря пред Центъра по хирургия. От сутринта не бе валял сняг, но облачното небе бе сиво и мрачно.

Натан влетя тичешком в сградата. Младата жена на рецепцията възпря порива му.

— Господине, посещенията започват в…

— Бих искал да видя доктор Гудрич — прекъсна я той.

Бе станал неудържим като ракета. Таблетките „Прозак“ имаха понякога необичайно въздействие върху него.

Тя се порови малко в екрана на своя компютър, за да намери графика на операциите.

— Професорът току-що е приключил с една биопсия, очакват го вадене на тумор и почистване на нервни възли. Няма възможност да го видите сега.

— Известете го все пак — настоя Натан. — Кажете му, че господин Дел Амико е тук. Случаят е спешен.

Служителката обеща да опита и го покани да се настани в чакалнята.

Гудрич се появи около четвърт час по-късно. Бе облечен в синя хирургическа блуза, на главата си носеше неизбежната шапка.

Натан се устреми към него.

— Бога ми, Гарет, искате ли все пак да ми обясните какво…

— По-късно, приятелю, не съм свободен в момента.

— Няма да ви оставя, да знаете! Нахлувате в кантората ми, сетне вкъщи, карате ме да присъствам на едно ужасяващо самоубийство, без да ми кажете нищо друго, освен „разсъждавайте върху преходността на живота“. Започвате да ме подлагате на твърде големи изпитания!

— Ще поговорим за това по-късно. Има една стая на етажа, в която пациентът лежи и чака да му изрежа тумора…

Натан се видя принуден да положи свръхусилие, за да запази спокойствие. Чувстваше се способен да приложи най-долно насилие над лекаря.

— … но вие можете да дойдете с мен, ако сърцето ви подсказва, че бихте желали да го сторите — предложи Гудрич, като се завъртя на токовете си.

— Какво?

— Елате да ми асистирате при операцията, това е много поучително.

Натан въздъхна. Усещаше, че Гарет бе съумял да му наложи почти изцяло своето влияние, но не намери сили да се въздържи и тръгна подир него. При всяко положение, след като бе стигнал дотам…

Подложи се търпеливо на цялата процедура по стерилизацията. Продължително търка сапунисаните си ръце, покрити до лактите с антибактериална пяна, преди да си върже платнената маска върху устата и носа.

— Какво предвижда програмата? — попита той, придавайки си безгрижен вид.

— Езофагектомия посредством лапаротомия и торакотомия 3 3 Отстраняване на хранопровода посредством отваряне на коремната кухина и гръдния кош. — Б.пр. — отвърна Гудрич, бутайки пред себе си летящата врата.

Натан дори не положи усилие да потърси някакъв духовит отговор и се присъедини към хирурга в операционната зала, където го чакаха асистентът му и една медицинска сестра.

Още щом се озова в помещението без прозорци, осветено от ярка, режеща очите светлина, той разбра, че едва ли щеше да му хареса всичко това, което предстоеше да наблюдава.