Гийом Мюссо - И след това…

— Но вие нищо не направихте за него.

— Какво искате да кажете?

— С какво го подготвихте да направи големия скок? С какво „улеснихте мирната раздяла между живите и мъртвите“? Кевин не изглеждаше много спокоен и вглъбен в момента на тръгване…

— Ние не можем да се намесваме всеки път — призна Гудрич. — Това момче бе прекалено объркано и не бе в състояние да поработи върху себе си. За щастие невинаги е така.

Но дори и да приемеше тази хипотеза, пак оставаше нещо, което продължаваше да човърка Натан.

— Можехте да му попречите да умре. Трябваше да предупредите някого от охраната или полицията…

Гарет тутакси го спря:

— Това нямаше да промени кой знае какво. Никой няма власт да определя часа на смъртта. Никой освен това не може да поставя на разискване окончателното решение.

Окончателното решение; Вестителите; отвъдният свят… Защо не чистилището и адът, както вървят нещата?

Натан направи пауза от няколко секунди, за да подреди всички тези сведения, и каза с крива усмивка:

— Вие наистина ли си въобразявате, че ще ви повярвам?

— Тези неща не са чакали вие да повярвате в тях, за да съществуват в действителност.

— Казвам ви още веднъж, губите си времето, аз не съм вярващ човек.

— Това няма нищо общо с религията.

— Мисля си съвсем искрено, че вие сте си изгубили разсъдъка, и дори, че мой дълг е да известя за вашите брътвежи управителя на болницата.

— Ако това е така, то аз съм луд повече от двадесет години.

Тонът на Гарет стана по-убедителен.

— Не ви ли предупредих за Кевин?

— Това изобщо не е доказателство. Има хиляди други причини, които биха могли да обяснят как сте успели да отгатнете, че ще се самоубие.

— Не виждам много ясно кои са те.

— Някакво окултно учение, някаква секта, дрогата…

— Повярвайте ми, нямам никакво намерение да ви въвличам в цялата тази работа, Натан. Казвам ви само, че притежавам способността да предвиждам смъртта на някои хора. Знам, че ще умрат, преди да се появят първите знаци, които предизвестяват това. Затова и се старая да ги подготвя за онова, което ги очаква.

— И откъде бихте могли да се сдобиете с тази власт?

— Това е твърде сложно, Натан.

Адвокатът се изправи, надяна сакото и палтото си.

— Достатъчно се наслушах за днес.

— И аз така смятам — потвърди Гарет с разбиране.

Адвокатът се насочи към изхода, но миг преди да прекоси автоматичната врата, внезапно се обърна кръгом и се върна при Гудрич, сочейки го ядно с пръст:

— Извинете ме, задето се връщам към моята нищожна персона, докторе, но дали не се опитвате да ми кажете, че сте тук заради мен ?

— …

— Вие сте тук заради мен, Гудрич, нали така? Така ли би трябвало да ви разбирам? Настанал е моят час? Изпята ми е песента, с други думи?

Гудрич изглеждаше затруднен. Създаваше впечатление, че би предпочел да избегне този разговор, но че в същото време прекрасно съзнава неговата неизбежност.

— Не съм казал точно това.

Но Натан не отдаде значение на тази забележка. Той все повече се нервираше, поради което започна да говори бързо и високо.

— Такива са, значи, вашите маниери на действие! Щом получите отнейде си вашето „предварително знание“, натрапвате се на хората, нахлувате у тях, за да им кажете: „Внимавайте, съществуват приоритети, дадена ви е само една седмица на разположение, така че побързайте да приключите каквото имате за уреждане“.

Гарет се опита да го успокои.

— Никога не съм казвал нищо подобно на хората, които трябва да умрат. Просто го знам, това е всичко.

— Е добре, Вестителю, вървете тогава да проучите как точно стоят нещата!

Този път Натан напусна залата, и то за добро.

Останал сам на масата, Гудрич доизпи кафето си, сетне разтри мълчаливо клепачите си.

През стъклото той забеляза силуета на Дел Амико, който се отдалечаваше сред снега и студа.

Ледените парцалчета се вкопчваха в косите и лицето на адвоката, но той като че ли не ги забелязваше.

В залата, близо до бара, колонките на радиото разпръсваха джазовите акорди за пиано на Бил Еванс.

Това беше една тъжна мелодия.

— Колко дни отпуск съм взел през последните три години?

Бе шест часа привечер. Седнал в кантората на Ашли Джордан, Натан се опитваше да убеди главния партньор да му разреши две седмици ваканция. Двамата поддържаха твърде сложни взаимоотношения. В началото Натан бе протеже на Джордан в средите на кантората, но с течение на времето последният бе започнал леко да се дразни от амбицията на своя млад партньор, към когото можеше да отправи единствено упрека, че твърде често бе започнал да му издърпва килимчето изпод краката. От своя страна Натан бързо си бе дал сметка, че Джордан не бе от породата хора, които са склонни да смесват бизнеса с приятелството. Младият адвокат знаеше отлично, че ако един ден се сблъска със сериозни проблеми, едва ли вратата на Ашли ще бъде тази, на която ще отиде да позвъни.