Гийом Мюссо - И след това…

Какъв ужас! Както по-голямата част от хората, и той мразеше медицинските миризми, които му навяваха неприятни спомени.

Настани се в най-отдалечения ъгъл и повече не си отвори устата.

— Това е злокачествен рак — обясни Гудрич на своя колега. — Човекът е на около петдесет, страстен пушач, малко закъсняла диагноза. Засегната ципа. Наличие на метастази в черния дроб.

Докараха масичка, върху която бяха подредени всевъзможни хирургически инструменти. Пое подадения му скалпел и даде знак за начало на операцията.

— Много добре, започваме.

Натан проследи всички етапи на операцията върху малък телевизионен екран, закрепен над главата на пациента.

Срязване на триъгълния лигаментум… освобождаване на хранопровода…

След няколко манипулации върху екрана не се виждаше нищо друго, освен камара окървавени органи. Какво ли правеха хирурзите, за да се възстановят? Натан никога не бе проявявал склонност към хипохондрия, но точно в този момент не съумя да се въздържи от мисълта за болката, която стягаше гърдите му. Гледаше с нарастващо безпокойство Гудрич, който работеше усилно, целият погълнат от своето призвание.

Не, този човек не е луд. Той е лекар, при това компетентен. Човек, който става сутрин, за да спасява човешки животи. Но тогава какво иска от мен?

По някое време асистентът на Гудрич се опита да поведе разговор за бейзболната лига, но Гарет незабавно го прикова с унищожителен поглед и човекът не гъкна повече.

Натан отново се взря в екрана: операцията следваше своя ход.

Интубация на коремната кухина… дренаж на гръдния кош и стомаха…

Чувстваше се нищожен. Точно в този момент всичките дела, работни срещи и милионът долари в банковата сметка му се сториха банални и незначителни.

Към края на операцията сърдечният ритъм на болния рязко подскочи.

— Мамка му! — провикна се асистентът. — Той развива тахикардия.

— Случва се — спокойно произнесе Гудрич. — Сърцето му трудно понася натоварването.

В момента, в който Гарет нареди на медицинската сестра да бие инжекция на пациента, Натан усети как една струйка се надига откъм вътрешностите и се качва към гърлото му. Изскочи тичешком от операционната зала и в последния момент успя да се наведе над тоалетната чиния, където повърна цялото съдържание на стомаха си.

Тогава си припомни, че почти двадесет и четири часа не бе слагал нищо в устата си.

Гудрич го намери след десетина минути.

— Ще живее ли? — попита го тревожно Натан, като бършеше изпотеното си чело.

— Във всеки случай по-дълго, отколкото ако не бяхме предприели нищо. Най-малкото, ще може да яде и храносмила нормално. Поне известно време.

— Операцията беше успешна — обясни Гудрич, като гледаше в очите съпругата на пациента. — Разбира се, някои следоперационни усложнения винаги са възможни, но аз съм оптимистично настроен.

— Благодаря ви, докторе — промълви признателно жената. — Вие го спасихте.

— Само направихме най-доброто, на което сме способни.

— Благодаря и на вас, много ви благодаря — каза тя, стискайки ръката на Натан.

Бе го взела за асистент на хирурга. Адвокатът бе толкова впечатлен от присъствието си на операцията, че не си и помисли да й обяснява как стоят нещата в действителност.

Кафенето на болницата се намираше на първия етаж и откриваше чудесна гледка към паркинга.

Седнали един срещу друг, Гудрич и Натан си поръчаха кафе. С него на масата се появи и малка кошничка със сладки.

— Искате ли една поничка! Мазнички са, но въпреки това…

Натан поклати глава.

— Все още имам отвратително горчив вкус в устата, ако искате всичко да знаете.

Неуловима усмивка пробяга по лицето на лекаря.

— Много добре. Слушам ви.

— А, не, не, не така, Гарет, аз ви слушам: защо дойдохте при мен и как така знаехте, че Кевин има намерение да си пусне куршум в главата?

Гудрич си наля чаша кафе, добавяйки голямо количество мляко и захар. Сетне смръщи веждите си.

— Не знам дали сте вече готов, Натан.

— Готов за какво?

— Да чуете това, което ще ви кажа.

— О! Готов съм на всичко, стига само малко да ускорите темпото…

Гудрич обаче не бе на съвсем същото мнение.

— Искате ли да ми доставите малко удоволствие? Престанете на всеки две минути да си гледате часовника.

Натан въздъхна дълбоко.

— Добре. Няма да бързам, имате всичкото ми време — каза той, развързвайки възела на вратовръзката и събличайки сакото си.

— Вие ме вземате за някакъв луд, нали?