Гийом Мюссо - И след това…

— Такси! Такси!

— Спрете да крещите, ставате смешен.

— Ако си мислите, че ще оставя топките ми да замръзнат само за да ви доставя удоволствие, не сте познали!

Две таксита минаха покрай тях, без да забавят хода си. Най-сетне един yellow cab се спря пред „Сенчъри Апартмънтс“ 2 2 Жилищен комплекс от две кули в „Сентръл Парк Уест“ между „62-ра“ и „63-та улица“ в Манхатън, принадлежащ на една от най-големите компании за недвижими имоти в САЩ. — Б.пр. . Двамата мъже се напъхаха вътре и Гудрич каза на шофьора накъде да кара: кръстовището на „Пето авеню“ и „34-та улица“.

Натан разтри ръцете си една в друга. Колата бе добре отоплена. По радиото звучеше стара песен на Синатра.

Бродуей гъмжеше от народ. Преди наближаващите коледни празници много от магазинчетата оставаха отворени през цялата нощ.

— Пеша май щяхме да стигнем по-бързо — не се стърпя да отбележи Гудрич с очевидно задоволство, когато колата за пореден път бе заседнала в задръстването.

Натан му хвърли не особено дружелюбен поглед.

След няколко минути таксито успя да излезе на „Седмо авеню“, където движението не бе така гъсто. Скоро слязоха до „34-та улица“, завиха наляво и изминаха още стотина метра, преди да спрат.

Гудрич плати на шофьора и двамата слязоха от колата.

Намираха се в подножието на един от най-известните силуети на Манхатън — „Емпайър Стейт Билдинг“.

Натан вдигна очи към небето. След разрушаването на кулите близнаци на Световния търговски център старият „Емпайър Стейт“ отново бе станал най-високият небостъргач на Манхатън. Стъпила здраво върху масивен цокъл, сградата доминираше Мидтаун с една смесица от елегантност и мощ. Нейните последни тридесет етажа искряха в червено и зелено: нещо обичайно за седмиците около Коледа.

— Наистина ли държите да се качим там горе? — попита адвокатът, сочейки обляната в светлини стрела, която сякаш пронизваше покривалото на нощта.

— Купил съм вече билети — отговори Гудрич, изваждайки от джоба си два малки правоъгълника син картон. — Впрочем, дължите ми шест долара…

Натан поклати глава в знак на досада, после, без да оказва повече съпротива, закрачи подир лекаря.

Двамата влязоха във входното пространство. Зад бюрото на пропуска стенният часовник показваше десет и половина, докато светещото табло предупреждаваше гостите, че продажбата на билети ще продължи още един час, тъй като сградата е отворена за посещения до полунощ. До него един огромен макет на небостъргача искреше като изковано от бронз слънце. Коледа бе много интензивен туристически период в Ню Йорк и въпреки късния час гъмжило от хора се тълпеше пред гишетата, украсени с фотографии на знаменити личности, посетили през годините забележителната постройка.

Билетите, купени от Гудрич, позволиха на двамата мъже да избегнат опашката. Отведоха ги до втория етаж, откъдето тръгваха асансьорите за наблюдателницата. Дори и да не валеше сняг, индикаторът показваше, че видимостта е доста намалена поради облаците, които захлупваха града.

За по-малко от минута свръхбързият асансьор ги изкачи до 80-ия етаж. Оттам те взеха друг за терасата на 86-ия етаж, разположена на 320 метра от земята, и влязоха в покрита зала за наблюдения, изолирана от атмосферата с огромни витражи.

— Ако нямате нищо против, аз ще остана в тази зала на топло — промърмори Натан, разкопчавайки колана на палтото си.

— Съветвам ви по-скоро да ме последвате — отговори му Гудрич с тон, който не допускаше никакво противоречие.

Излязоха на откритата тераса за наблюдение. Леденостуден вятър, духащ откъм Ийст Ривър, накара адвоката да съжали, че не е взел със себе си шал и шапка.

— Баба ми винаги казваше: „Не познавате Ню Йорк, ако не сте стъпвали върху «Емпайър Стейт Билдинг»“ — провикна се Гудрич, за да надвие свистенето на вятъра.

Мястото наистина притежаваше магическо излъчване. Близо до асансьора фантомът на Кари Грант очакваше Дебора Кер, която нямаше никога да дойде. По-нататък, облакътена на парапета, двойка японци се забавляваше да имитира Том Ханкс и Мег Райън от последната сцена на „Безсъници в Сиатъл“.

Натан се приближи с малки крачки до оградата на терасата и се наведе напред.

Нощта, студът и облаците придаваха на града мистериозен вид и не му трябваше много време, за да се прехласне от гледката, която се отваряше пред него. Благодарение на своето централно местоположение, сградата без съмнение предлагаше твърде впечатляваща панорама, каквато малко сгради в Манхатън можеха да осигурят.