Гийом Мюссо - И след това…

— Госпожице, вашият баща е имал само възможността да се обади на Бърза помощ, преди да падне върху плочките на кухнята. Когато лекарите го намерили, той показвал всички признаци на масивен инфаркт. При докарването му тук установихме спиране на сърдечната дейност. Направихме всичко, което бе по силите ни, за да го върнем към живот, но това бе невъзможно. Съжалявам. Ако искате да го видите, медицинската сестра ще ви придружи до стаята му.

— Не, не, не! — извика Кендис, обляна в сълзи. — Едва го бях намерила отново. Това не е справедливо! Не е справедливо!

Треперейки, с омекнали нозе, тя усети как светът се завъртя и някаква бездна се отвори под нея, но отново единствените ръце, които намери, за да я подкрепят, бяха тези на Натан.

Адвокатът взе нещата в свои ръце. Той се осведоми най-напред какво е станало с Джош. Казаха му, че детето е било откарано в болницата заедно с дядо си и че очаква майка си в педиатричното отделение. Сетне придружи Кендис до стаята, където почиваше вече безжизненото тяло на нейния баща. След като му благодари за помощта, младата жена го помоли да я остави сама за известно време.

Натан се върна в приемната и попита дежурните дали доктор Гудрич е на смяна тази вечер. Отговорът бе отрицателен. Тогава се порови в болничния телефонен указател и успя да се свърже с него в центъра за палиативно лечение.

— Вие съвсем сте се заблудили, Гарет — осведоми го той с безцветен глас.

Бе толкова развълнуван, че усещаше как слушалката трепери в ръката му.

— По отношение на какво? — попита го лекарят.

— Не бе Кендис тази, която трябваше да умре!

— Какво?

— Баща й беше.

— Слушайте, Натан, не разбирам нищо от това, което ми казвате.

Адвокатът си пое дълбоко дъх, за да овладее емоцията си.

— Аз съм в болницата — обясни той по-спокойно. — Бащата на Кендис току-що почина от сърдечна недостатъчност.

— Мамка му! — изруга от силната изненада лекарят.

Гласът на Натан трепереше, но този път от гняв:

— Значи не сте предвидили тази смърт, нали? Не сте забелязали ореолчето над главата му?

— Не — съгласи се Гудрич, — не бях предвидил нищо подобно, но аз така и не съм се приближавал достатъчно близо до този човек, за да мога да се произнеса по…

— Слушайте, аз наистина съм убеден, че трябва да теглим една дебела черта върху всичките ви мъгляви теории! Смъртта нанесе своя удар встрани, добре ще е да признаете това.

— Увличате се. Този човек бе вече на възраст, той може би и преди е страдал от сърце… Смъртта му не доказва нищо.

— Във всеки случай, Кендис е спасена, Гарет, това е всичко, което знам.

— Надявам се да сте прав, Натан, надявам се с цялото си сърце.

Жилището на Кендис Кук — три часа сутринта

Стаята тънеше в мрак. Само няколко коледни свещи, поставени близо до прозореца, позволяваха да се различават очертанията на предметите и на лицата. Кендис най-сетне бе заспала върху канапето в хола, но често потреперваше, а лицето й изглеждаше като обхванато от треска. Седнал в един фотьойл, Натан я гледаше като хипнотизиран. Знаеше, че ще спи накъсан и населен от злокобни сили сън. След като бе прибрал Джош някъде около един часа, той ги бе придружил до дома им. Младата жена бе толкова съсипана, че се оставяше машинално да я водят, без да вниква какво точно се случва. Поговориха си малко, сетне Натан я убеди да вземе сънотворното, предписано от лекарите в болницата.

Кратък хленч го привлече в съседната стая. С широко отворени очи, махайки с крака и ръце в средата на своето легло, Джош известяваше, че се бе събудил.

— Здравей, приятелю, не се бой — успокои го той, вземайки го на ръце.

— … ода… — поиска си детето.

Приготви му малко течност и го отнесе със себе си в хола.

— Как си, моето малко бебе?

— … си… алко… бе… бе… — опита се Джош да повтори думите му.

Натан го целуна по челото.

— Погледни мама. Тя спи — пошепна му той.

— Ма… ма…

Натан седна с малкия във фотьойла и бавно започна да го люлее. Стигна дори дотам, че му изтананика няколко такта от „Приспивна песен“ на Брамс. Не бе пял тази мелодия от смъртта на своя син и вълнението, което се надигна в него, го накара почти веднага да спре.

След няколко минути Джош отново бе в обятията на съня. Натан го остави обратно в леглото му и се върна в хола, където Кендис продължаваше да спи. Той написа кратка бележка на гърба на тефтерчето й за поръчки и го остави по средата на масата, преди да напусне къщата.

Навън валеше сняг.