Гийом Мюссо - И след това…

Младата жена завърза престилката си и започна работа.

— Здрасти, Тед, какво искаш да ти донеса?

20 часа 46 минути

— Имаш си опашка, красавице.

— Какви ги разправяш, Тами? — учуди се Кендис.

— Казвам ти, че си имаш опашка. Оня тип с тузарските дрехи в края на бара не е спрял да те бройка, откакто си дошла.

— Ти съвсем си откачила, миличка — отговори Кендис, повдигайки рамене.

Тя вдигна поредния поднос, пълен с халби бира, и се отдалечи, хвърляйки за всеки случай едно око към бара. Въпросният мъж се бе втренчил в нея. Никога не го бе виждала тук. Нямаше вид нито на ченге, нито на пожарникар. За частица от секундата погледите им се срещнаха и тогава се случи „нещо“.

Само да не си въобрази, че искам да го свалям — помисли си Кендис.

Само да не си въобрази, че искам да я свалям — помисли си Натан.

Откакто бе дошъл тук, той се питаше как да влезе в контакт с младата жена. Въпреки че бе защитавал точно обратното пред Гарет, не можеше да прогони тревогата си за нея. Трябваше на всяка цена да разбере дали нещо в живота на Кендис можеше да предизвика опасения за скорошната й смърт.

Но как да подходи към едно момиче в петък вечер в обстановката на простичък бар, освен с шеговит и закачлив тон?

21 часа 04 минути

— Вие май сте нов в този край? — попита го Кендис.

— Така е. Аз съм адвокат от Манхатън.

— Искате ли да ви донеса нещо?

— Не, благодаря, скоро ще сядам зад волана.

Кендис се приближи към Натан и му довери с усмивка:

— Ако не си поръчате втора бира, старият Джо ще се разсърди и може да поиска да напуснете, защото заемате място на бара, а не си поръчвате.

— Много добре, донесете ми тогава втора бира.

21 часа 06 минути

— Общо взето, хваща окото — прецени Тами, отваряйки многобройни бутилки „Будвайзер“ със смайваща бързина.

— Стига с твоите глупости, моля те.

— Каквото и да ми говориш, не е нормално за едно хубаво момиче на твоята възраст да си няма някого!

— Нямам нужда от мъж в живота си точно в този момент — заяви Кендис.

Но произнасяйки тези думи, тя си припомни с тъга своите първи любовни приключения. Видя се принудена да признае, че така и не бе имала някаква сериозна връзка. Кратки истории тук и там, но никога нещо достатъчно стабилно, за да си помисли, че е дошъл моментът да създаде истинско семейство. За миг в съзнанието й се мярна бащата на Джош — дребен търговски представител, когото бе срещнала на купон у една стара приятелка от гимназията. Защо се бе оставила на този мъж да й завърти главата? На какво се бе надявала? Той бе по-скоро симпатичен, говореше сладкодумно, така си беше, но Кендис в края на краищата не бе измамена. Спомените й се въртяха все около онази вечер, около онзи кратък момент, в който бе почувствала отчаяната потребност да съществува в погледа на някой друг. Това илюзорно желание не бе траяло по-дълго от времето за една прегръдка в леглото, но за своя най-голяма изненада след няколко седмици бе открила, че е бременна и че за сетен път е намерил потвърждение старият принцип, според който никое противозачатъчно средство не е сто процента ефикасно. От цялата история Кендис не бе съхранила никаква горчивина, тъй като този епизод й бе поднесъл най-хубавия подарък на света — малкия Джош. Тя бе известила бащата на детето за своята бременност, без да му поиска нито помощ, нито издръжка. Съжаляваше единствено за това, че той никога не бе поискал да види своя син. Разбира се, би предпочела да има някого редом до себе си при отглеждането и възпитанието на детето, но действителността бе тази и това бе всичко. „Forgive and forget“ 6 6 „Прости и забрави.“ — както би казал баща й.

21 часа 08 минути

— Ето и вашата бира.

— Благодаря.

— И така, какво ви води насам, господин адвокате от Манхатън?

— Наричайте ме Натан.

— Какво ви води в нашия бар… Натан?

— В действителност, дойдох, за да поговоря с вас, Кендис.

Младата жена изненадано се отдръпна назад.

— Откъде знаете името ми? — попита го тя с неприязнен тон.

— Всички тук ви наричат Кендис… — обясни той, въздъхвайки.

— Добре — съгласи се тя, смекчавайки интонацията. — Една точка за вас.

— Слушайте — реши се той, — когато ви свърши смяната, навярно бихме могли да пийнем по нещо на някое друго място?

— Губите си времето с мен — увери го тя.

— Не се опитвам да ви ухажвам, честна дума.

— Безполезно е да настоявате, наистина.

— Устата ви казва „не“, но очите ви казват „да“.