Гийом Мюссо - И след това…

Спомена също така и за страстта си към кулинарните и риболовните подвизи, които му помагаха да възстанови своите сили през почивните дни.

— Знаете ли, много е трудно да се издържа на всичко това. Човек не бива да се отъждествява със своя пациент, но в същото време трябва да бъде достатъчно близко до него, за да го подкрепя и да му съчувства. Невинаги е лесно да се намери точната мярка.

Натан си припомни телесната немощ и духовната покруса на пациентите от отделението за палиативно лечение, което бе посетил предишния ден. Как да продължаваш да лекуваш, когато битката ти е предварително изгубена? Как да вдъхваш надежди и да придаваш смисъл на живота чак до неговия край?

— Не, никак не е лесно да намериш точната мярка — повтори Гудрич като че ли на себе си.

Последва продължителна тишина.

Именно тогава Натан реши да попита:

— Не искате ли да ми кажете нещо за Кендис Кук?

Кухнята бе свързана с хола чрез голяма засводена врата. На пода плочките от теракота, едни и същи във всички стаи, обединяваха пространството и правеха в известна степен условно разделението между тях.

Холът бе несъмнено едно от най-приятните помещения в цялата къща и Натан светкавично оцени това. Това бе място, където на драго сърце би прекарал някоя и друга вечер заедно с Малори и Бони.

Всичко тук бе направено, за да създава задушевна и уютна атмосфера — от откритите дебели талпи на тавана до обшитите с дърво стени, които придаваха топлина на пространството. Върху камината макет на тримачтов кораб бе поставен в съседство със стар секстант, а в един от ъглите на стаята направо върху пода стояха няколко плетени кошнички, в които бе подредена истинска колекция от морски трофеи.

Натан се настани в лек фотьойл от индийска тръстика с цвят на пчелен мед, докато Гарет внимателно боравеше с много стара кафеварка, покрита с фини инкрустации.

— Значи, срещнали сте се с нея…

Натан въздъхна:

— Наистина не ми оставихте никакъв избор.

— Тя е много прелестно момиче, трябва да ви кажа.

Дълбока тъга замрежи погледа на Гудрич. Дел Амико забеляза това:

— Какво ще се случи с нея?

И веднага съжали за този въпрос, защото той означаваше, че допуска съществуването на свръхестествените възможности на лекаря.

— Неизбежното — отговори Гудрич, подавайки му чаша кафе.

— Нищо не е неизбежно — заяви натъртено адвокатът.

— Много добре знаете, че е.

Натан извади цигара от скритото в джоба му пакетче и я запали от трепкащия пламък на една свещ. Пое си дълбока глътка и почувства как по тялото му се разлива спокойствие и в същото време — слабост.

— Тази къща е за непушачи — направи му забележка Гудрич.

— Шегувате се, нали. С вас опразнихме два литра алкохол, така че спестете ми уроците си по морал и по-добре ми разкажете за нея. Кажете ми нещо за Кендис.

Гарет се тръшна върху канапето, покрито с корабно платно, сетне сплете на гърдите своите яки ръце.

— Кендис е родена в един краен квартал на Хюстън в доста бедно семейство. Родителите й се разделили, когато била на три години. Преместила се с майка си в Ню Йорк, но продължила редовно да се вижда с баща си до единадесетгодишната си възраст.

— Една история като много други — отбеляза адвокатът.

Гудрич поклати глава.

— Не мисля, че от вас би излязъл добър лекар: всеки живот е уникален.

Изведнъж напрежението между тях рязко се покачи. Натан реагира на забележката:

— Аз съм добър адвокат. Това ми стига.

— Вие сте успешен защитник на интересите на някои големи компании. Това не ви прави непременно добър адвокат.

— Изобщо не ми пука за вашето мнение.

— Липсва ви човечност…

— Абсолютно вярно!

— И смиреност.

— Нямам желание да обсъждам тази тема с вас, но продължавайте, Гарет. Кендис продължила да се вижда с баща си, докато станала на единадесет години и после…?

— … и после внезапно той престанал да дава какъвто и да било признак на живот.

— Защо?

— Поради простата и ясна причина, че се намирал… в затвора.

— Това е онзи човек, когото видях преди няколко часа и който сега живее с нея, така ли?

— Точно така, той е стар пандизчия. Осъдили го през 1985 година за грабеж, който завършил твърде неуспешно.

— Но вече са го освободили?

Гудрич сложи чашката си върху един скрин от полирано дърво, който му служеше за ниска масичка.

— Да. Излязъл е от затвора преди две години. Намерил си работа като работник по поддръжката на летището в Хюстън и се настанил в малкия апартамент, който трябва да сте видели на филмчето.