Гийом Мюссо - И след това…

— Вие ли сте го открили там?

Гудрич кимна в знак на потвърждение.

— Той нямаше кураж да се обади на дъщеря си. Бе й написал десетки писма в затвора, но никога не бе посмял да й ги изпрати.

— И вие сте изиграли ролята на ангел хранител?

— Спестете ми подобни изрази, моля. Аз чисто и просто разбих вратата на апартамента му, докато той беше на работа, и откраднах писмата, които изпратих на дъщеря му. Добавих и моето кратко филмче, за да може Кендис да се добере до него.

Натан му хвърли гневен поглед.

— Но кой сте вие, в името на какво си позволявате да се бъркате така в живота на хората?

— Кендис имаше нужда от подобно откритие. Тя винаги бе живяла с мисълта, че баща й я е зарязал. За нея бе голямо облекчение да узнае, че той никога не е преставал да я обича.

— Нима това е било толкова важно?

— Липсата на баща, трябва да знаете, невинаги позволява на младия човек да изгради своята личност в подходящи условия.

— Зависи — каза Натан. — Моят налагаше майка ми, докато един прекрасен ден не се измете на другия край на страната. От тази гледна точка, неговото отсъствие не ми е пречело бог знае колко…

Мълчание, напоено с неудобство и притеснение, увисна във въздуха.

— Животът на този човек е бил съсипан. Но малко по малко той се опитва да го изгражда наново. Така или иначе, има пълното право да открие своята дъщеря и да види своето внуче.

— Но, да ви вземат мътните, щом знаете, че Кендис ще умре, защитете я! Направете нещо това да не се случва!

Гудрич затвори очи и отговори с непреодолим фатализъм:

— Ограничил съм се да събера това семейство, Натан, да им осигуря малко радост и утеха, но вече ви казах: никой не може да променя хода на нещата. Вие също трябва да приемете това.

Адвокатът скочи от мястото си.

— Ако в моя живот бях приемал всичко онова, което са се опитвали да ми налагат, щях още да работя като хамалин в някой завод!

Гудрич на свой ред се надигна и потисна прозявката си.

— Имате много досаден навик да отнасяте всичко към собствената си персона.

— Защото нея познавам най-добре.

Лекарят се хвана за парапета на малка стълбичка, започваща от средата на хола.

— Можете да спите тук, ако ви харесва. Имам една стая за приятели на първия етаж, ще ви дам и чисти чаршафи.

Отвън се дочуваше ревът на вятъра и грохотът на вълните, които връхлитаха върху плажа. Усещаше се, че океанът е тук, съвсем наблизо.

Обезсърчен, че трябва да се озове в своя празен и студен апартамент, и омаломощен от повечкото алкохол, Натан прие поканата, без да кара да го молят.

13 декември

Когато рано на следващата сутрин Натан слезе в хола, Гудрич вече бе заминал на лов за морски пъстърви. Върху масата бе оставил бележка:

Като си тръгвате, заключете вратата и пуснете ключа в пощенската кутия.

Без да се бави повече, той се качи в колата и пое по посока на Стейтън Айлънд. Докато караше, не преставаше да размишлява върху смесицата от неприязън и привличане, която изпитваше към Гарет. Разбира се, този човек често го изкарваше извън кожата, но на моменти помежду им възникваше някаква съвършена близост, сякаш бе негов родител, и трудно можеше да се намери задоволително обяснение на тези така противоположни усещания.

Натан прекара деня в дебнене на Кендис и нейното семейство. Сновеше като совалка между кафенето и малкото им жилище.

Този път бебето остана целия ден с дядо си. Отвън Натан не можеше да вижда какво се случва във вътрешността на къщата. В замяна на това забеляза, че когато му се допушеше, „Клинт“ винаги излизаше на терасата. Възрастният мъж работи спокойно цялата сутрин, а сетне изведе внучето си на следобедна разходка. Личеше, че се чувства прекрасно с малкото дете, когато го покриваше да не се простуди и тикаше с уверени движения количката.

Натан ги наблюдаваше отдалеч, разхождайки се между партерите в английски стил и тропическите растения в парника на ботаническата градина. Ако се бе приближил, щеше да чуе как „Клинт“ тананика стари песни от американския Юг, за да приспи детето.

През всичките тези часове, които прекара сам в колата, Натан често се връщаше в мислите си към Малори: към щастливите мигове, които никога повече няма да се върнат, към нейната усмивка, към характерния начин, по който се шегуваше с него и го поставяше на място.

На няколко пъти се опита да се свърже със Сан Диего, но всеки път попадаше на телефонния секретар.