Гийом Мюссо - И след това…

Натан продължи още няколко мили на изток по шосе №1. Малко преди Стонингтън се спря пред една къща, стояща доста самотно на брега. Ако сведенията на телефонистката бяха точни, именно тук трябваше да открие Гудрич.

Слезе от колата и прекоси ивицата пясък, отделяща пътя от къщата. Неколкократно се видя принуден да вдигне ръце, за да защити очите си от облаците пясък, вдигани от вятъра. Океанът бе на една ръка разстояние и грохотът на вълните, примесен с режещите крясъци на чайките, образуваше една изненадваща, почти нереална звукова картина.

Къщата имаше леко тайнствен вид. Със своите три етажа тя бе много висока, но твърде тясна и сякаш свита в самата себе си. Всеки етаж имаше по един малък и доста плитък балкон, но всички те бяха с различна големина и форма, което придаваше на целия й облик нещо изкривено и недодялано.

На вратата липсваше звънец. Натан заудря силно по нея, за да пребори воя на вятъра.

Добре, успокой се, Натан, това не е мотелът на Бейтс 5 5 Жилището на психопата Норман Бейтс от филма „Психоза“. все пак!

Гарет дойде да му отвори доста бързо. Очите му блестяха. Той изгледа адвоката с необичайна за него усмивка, след което каза простичко:

— Очаквах ви, Натан.

Бе навил ръкавите на ризата си, върху която бе надянал нашарена с лекета престилка.

Без да каже нищо, Натан го последва в кухнята.

Тя представляваше привлекателна и гостоприемна стая, чиито стени бяха частично облицовани с морскосини плочки. Ламперия от патинирано дърво я покриваше по дължина, а над нея бе окачен впечатляващ набор от калайдисани наскоро медни съдове.

— Настанявайте се както ви е удобно — каза му Гудрич, подавайки му начената бутилка. — Опитайте това бяло чилийско вино, фантастично е.

После го изостави за няколко минути, за да се засуети пред колелата за печене на една старовремска фурна. Миризми на морски дарове се разнесоха из стаята. Известно време лекарят не произнесе нито дума, погълнат от приготвянето на някакво сложно ястие.

Натан го наблюдаваше смаяно. Без съмнение, този тип го бе заинтригувал. Кой бе той в действителност? Какво искаше от него? Гарет изглеждаше оживен от някаква странна веселост, а причината за това очевидно не бе далеч от бутилката вино, която адвокатът току-що бе оставил почти празна на масата в трапезарията.

Виждал съм го. Сигурен съм, че съм виждал някъде този човек. Било е много отдавна, но…

Опита се за миг да си го представи без брада. Вдъхновението обаче не го споходи. Споходи го само усещането, че в един или друг момент от своя живот се е опитвал да забрави това лице.

Гудрич взе две фаянсови купи от едно прясно боядисано дървено шкафче.

— Надявам се, че ще вечеряте заедно с мен. Приготвил съм мидена чорба и очаквам вашето мнение за нея.

— Слушайте, Гарет, не съм дошъл чак дотук, за да играя ролята на морско свинче във вашите кулинарни експерименти. Смятам, че трябва да поговорим за…

— Не обичам да ям сам — прекъсна го Гарет, разливайки в купите гъста супа от средиземноморски миди с лук.

— Не сте ли женен, Гудрич? — попита го Натан, гребвайки първата лъжица от купата.

— Усещате ли парченцата препечен бекон? Хрускави са.

Адвокатът се засмя.

— Зададох ви определен въпрос, Гарет: сам ли живеете?

— Да, инспекторе: първата ми жена почина преди повече от двадесет години. След това направих неуспешен опит да живея семейно, който приключи с развод. Оттогава проявявам достатъчно мъдрост да не упорствам.

Натан разгъна голяма ленена кърпа.

— Много отдавна е било, нали?

— Моля?

— Ние двамата. Ние с вас сме се срещали, но е било много отдавна.

За пореден път Гудрич подмина този въпрос.

— Какво ще кажете за моята гарсониера? Очарователна, нали? Знаете ли, че тук има няколко много прочути места за любителите на риболова? Утре не съм на работа и смятам да ги наобиколя. Ако сърцето ви тегли, чувствайте се поканен да ме придружите…

С очевидно удоволствие Гарет се зае да поднася пържени орехи от Сейнт Джек, хрупкав ориз с масло и чесън. Отвориха нова бутилка чилийско вино, сетне още една.

За пръв път от много време Натан имаше усещането, че нещо започна да се отпуска в него. Някакво блаженство завладя цялото му тяло и изведнъж се почувства в съвършена хармония с лекаря.

Гарет му говореше за ужасяващата действителност, с която се сблъскваше в своята работа: за нелечимите болести, с които се занимаваше всеки ден; за смъртта, която избликваше ненадейно, заслепявайки неподготвените за това преминаване в неизвестното; за неутолимата потребност да се грижиш за себеподобните и да облекчаваш техните болки.