Гийом Мюссо - И след това…

Целият свят се бе обърнал с главата надолу. В тези моменти на потиснатост в съзнанието му винаги нахлуваше образът на неговия син.

Припомняше си всичко и всичко му липсваше: допирът с него, мекотата на бузките му, топлината на фонтанелата му и малките му ръчички, които размахваше във всички посоки, преди да заспи.

Тогава се зае още по-силно да чопли своята рана, като започна болезнено да си представя всичко онова, от което бе навеки лишен: първата му истинска Коледа, първите му стъпки, първото му зъбче, първите му думи…

На свечеряване Кендис мина за малко през къщи, след което отново излезе. През петъчните вечери тя се бе наела на допълнителна работа в един местен бар средна ръка. Разбира се, би предпочела да остане у дома в компанията на баща си и на малкия Джош. Тримата биха могли да си прекарат чудесно: да сготвят нещо вкусно, да запалят огъня в камината, да си пуснат музика… Но не можеше да откаже появилата се възможност да припечели малко. Коледа наближаваше. Този празник бе извор на голяма радост за нея, но бе също така и извор на разходи.

Кендис излезе от банята и отвори леко вратата на стаята, където бе малкият. Бе й се сторило, че го чува да плаче. Приближи се до леглото му. По всичко личеше, че Джош спи със съня на праведник. Лъжлива тревога, но по-добре да е нащрек: онзи ден съседката й Таня Вейсроу й бе разправяла за епидемия от грип, която върлувала из района.

Успокоена, тя излезе от стаята, след като сложи лека целувка върху бузката на детето. Пътьом хвърли един поглед върху стенния часовник в хола. Смяната й започваше след двадесет минути. Трябваше да бърза, за да не закъснее. Приготви се пред голямото поолющено огледало, нахлузвайки бързо полата и блузата на своята униформа. Джо, собственикът на бара, искаше сервитьорките му да изглеждат секси, както често обичаше да им напомня.

Целуна баща си, изслуша препоръките му да внимава, не се съгласи със забележката за облеклото си („татко, аз отдавна не съм на четиринадесет години!“) и потъна в нощта. Бе щастлива, че отново живее заедно с него. Чувстваше се сигурна, че вкъщи има мъж, а и той толкова се прехласваше пред Джош…

Наложи се да направи няколко опита, за да запали своя стар пикап — първата и единствена кола, която бе притежавала досега и която бе закупила в праисторически времена (по всяка вероятност в началото на управлението на Джордж Буш Старши…)

Наистина, машината не беше в първа младост, но щом успееше да запали, вършеше прекрасна работа на къси разстояния.

Тази вечер Кендис бе в хубаво настроение. Тя пусна радиото и се впусна да припява на Шаная Туейн: Мили! Аз се чувствам истинска жена!

Тананикането й бе прекъснато от дълга прозявка. Господи, колко бе уморена! За щастие, утре бе нейният почивен ден. Можеше да се поизлежава, да вземе за малко и Джош при себе си в леглото. Сетне щеше да излезе на пазар за коледните подаръци. Бе хвърлила око на две хубави плюшени играчки в търговския център: една смешна мечка и една костенурка с дълъг врат, която й се бе сторила много симпатична. Джош бе още мъничък. На тази възраст децата много обичат играчките, които могат да вземат при себе си на заспиване. След няколко години, когато поотрасне, ще му купи колело, после — книги и компютър.

Кендис отново се прозина. Напук на всичко, което някои говорят, животът в тази страна никак не е лесен. Всеки месец тя се опитваше да задели по няколко долара за бъдещото учение на Джош, но много мъчно успяваше да свърже двата края, затова малко свежи пари нямаше да й се отразят никак зле. Да, Джош ще отиде в университет. И Кендис се надяваше, че един ден ще има добра професия: да речем, лекар, учител или може би адвокат.

19 часа 58 минути

Тя спря пикапа си на паркинга пред бара едновременно с един огромен син джип и влезе в „Сали“, където вече цареше гореща атмосфера. Обичайната продажба на напитки вече бе на три четвърти изпълнена. Бирата течеше като река, а музиката на Спрингстийн гърмеше с пълна сила. Това бе една народна атмосфера, характерна повече за Ню Джърси, отколкото за Ню Йорк.

— Ето я красавицата на красавиците — подкачи я Джо Конъли, който седеше зад своя тезгях.

— Здравей, Джо.

Конъли бе бивше ченге от Дъблин, установил се в Стейтън Айлънд преди около петнадесет години. По мнението на всички неговият бар бе чисто място, посещавано най-вече от полицаите и пожарникарите в града. Откакто работеше тук, Кендис никога не бе имала какъвто и да било сериозен проблем: споровете никога не се израждаха в схватки, а сервитьорките бяха на почит и уважение.