Като търсач на корабокрушенци той бе тръгнал да я издирва в мътните води на езерото Санкати Хед 4 4 Санкати Хед — езеро в Масачузетс. В него се намира остров Нантъкет, където е лятната къща на семейство Уекслър.
, там където те са най-дълбоки.
А това правеше любовта му ненакърнима.
Кендис приключи смяната си в два часа следобед.
Облечена в изтрити джинси и кожено яке, тя се качи в един стар очукан пикап, паркиран недалеч от кафенето. Натан подкара джипа и се залепи зад нея. В този час движението бе все още сравнително слабо. Както във филмите, той се възползва от първия червен светофар, за да остави между него и Кендис да се вмъкнат две коли. Никога през живота си не бе следял някого с кола и се боеше да не бъде забелязан.
Пикапът напусна центъра и пое по посока на юг. Кендис се движи двадесетина минути, преди да пристигне до някакво предградие — непретенциозно, но спокойно. Паркира колата пред една дървена къща в началото на неголям квартал.
Нима тази жена живее тук?
Тя натисна копчето на звънеца и след малко отвътре й отвори невисока дебела жена с жизнерадостно лице. Кендис влезе в къщата, за да излезе пет минути по-късно, носейки на ръце малко момченце на около годинка, което едва се подаваше от прекалено големия за него авиаторски комбинезон.
— Още веднъж ти благодаря, Таня — каза весело тя на тръгване.
Кендис държеше детето, притискайки го силно към себе си. Беше му сложила на главата огненочервена шапка, която се забелязваше отдалеч.
Тя внимателно привърза детето на задната седалка и подкара колата към големия квартал в съседство. Щом стигна до един паркинг, сложи сина си в детска количка и се упъти към входа на намиращия се там магазин. Натан тръгна подир нея.
Кендис се движеше бавно между стелажите, като без съмнение внимаваше да не надвиши определен бюджет. Избирайки почти систематично най-евтините продукти, тя въпреки това оставяше впечатлението, че изпитва удоволствие от това си занимание. Често се спираше, за да прошушне нещо в ухото на малкия човек, да го целуне, докато му показва с пръст различни неща: „Погледни каква голяма риба, Джош! А това там е ананас, гледай го колко е хубав!“.
Бебето бе една огромна усмивка. То гледаше с широко отворени очи, любопитно към всичко, което го обкръжаваше. Кендис му повтори много пъти, че е много хубав и много мил, а после, за да му се отблагодари, му купи малко пакетче бонбони.
Натан веднага забеляза, че тази жена се чувства прекрасно и че щастието й не е притворно.
Попита се дали живее с някого или става дума за самотна майка. Би се обзаложил за второто, но увереността му понамаля, след като Кендис се спря пред щанда за алкохол, откъдето купи найлонов пакет с бутилки бира.
Странно, не си я представяше склонна да пие бира.
На паркинга се размина на съвсем близко разстояние с нея. Лицето й бе ведро и спокойно. Погледна към бебето и мисълта му отлитна към собствения му син.
Кендис се качи в пикапа и той отново я проследи през малкия остров.
Осеян с миниатюрни хълмове, Стейтън Айлънд се намираше по-близо до Ню Джърси, отколкото до Ню Йорк. Тук хората бяха далеч от стреса, който цареше в Града. Имаше много къщи с дворчета и обстановката бе далеч по-кротка и по-интимна, отколкото в Манхатън.
Населението в това предградие бе започнало бурно да нараства, откакто някои жители от разнебитените квартали на Бруклин бяха дошли насам в търсене на по-голямо спокойствие и сигурност. Но обитателите на Манхатън продължаваха да смятат тези места за непрестижни и селски. Що се отнася до хората от Стейтън Айлънд, те бяха проявили своето желание да се противопоставят на властите с искането за административно отделяне от Манхатън, уморени да плащат високи данъци, които бяха от полза единствено на техните съседи разсипници.
Кендис продължи да се движи до махалата, откъдето бе взела своя син, но този път не се спря пред къщата на Таня. Зави надясно, за да поеме по тясна асфалтирана пряка, която я отведе до една от последните къщи в квартала.
Адвокатът спря своя джип на петдесетина метра от къщата й. Спомни си, че миналата година, по време на една екскурзия до Стоун Маунтийн с Бони, си бе купил бинокъл. Къде ли, по дяволите, би могъл да бъде сега? Порови се в задната част на колата и в крайна сметка го намери под една седалка. Грабна го с рязко движение и го насочи към къщата на Кендис Кук.
Младата жена си говореше нещо, смеейки се, заедно с някакъв тип.
Читать дальше