Гийом Мюссо - И след това…

— Мама има нужда от сигурност и може би някой като Винс би могъл да се погрижи за вас.

— Аз вече си имам мама и теб, за да се грижите за мен.

— Разбира се, но в живота човек никога не знае какво може да се случи.

В съзнанието му отново отекнаха думите на Гудрич. Ами ако всичко, което говореше този човек, бе вярно? Ами ако смъртта действително вече чука на портите му?

— И какво толкова може да се случи?

— Не знам.

— Винс не е мой баща.

— Разбира се, че не е, съкровище.

С цената на свръхчовешко усилие той в края на краищата успя да произнесе:

— Винс може би не е чак толкова лошо момче. Мама би могла наистина да бъде щастлива с него.

— Преди ти намираше, че е голям глупак!

— Не бъди груба, Бони! Тази дума не бива никога да я произнасяш.

— Ама ти му викаше тъй, когато говореше с мама за него!

— Вярно е, че не го обичам кой знае колко — видя се принуден да признае Натан. — Но може би се получава така, защото сме от различна среда. Нали знаеш, хората като Винс са родени със сребърна лъжичка в устата.

Бони остана твърде учудена от странната фраза:

— Сребърна лъжичка?…

— Така се казва, миличка. Това означава, че тяхното семейство винаги е било богато. Винс не е бил принуден да работи, за да плати образованието си.

Докато аз трябваше да мия коли и да се трепя в скапаните складове на Бруклин.

— Мама и Винс излизаха ли заедно, когато бяха млади?

— Говори по-тихо, съкровище, мама едва ли ще бъде много доволна, ако те чуе да говориш за тези работи.

Сякаш за да го успокои, тя промърмори:

— Не се притеснявай, аз съм в моята стая. Топля се до радиатора.

Представяше си я, сякаш бе до него, със своята памучна пижама и малките си крачета, обучи в чорапки „Хари Потър“. Обожаваше да споделя тайни с нея.

— Бяха излизали заедно само няколко пъти — призна Натан, — но не беше нещо сериозно.

Бони помълча малко — признак, че размишляваше — а сетне съвършено разумно отбеляза:

— Да, ама и мама е родена със златна лъжичка в устата!

— Сребърна , съкровище. Е, да, така е, общо взето. Но при нея има голяма разлика: тя не презира хората, които не са от нейната среда. Тя е почтена.

— Това го знам.

— И ти трябва да бъдеш такава, чуваш ли? Не бива да презираш хората, които чистят училището или обслужват бюфета. Човек може да заслужава уважение и когато не печели много пари, разбираш ли?

Тъй като бе достатъчно умна, тя го засече, припомняйки му други негови думи:

— Да, ама… Ама ти винаги си казвал, че в Америка който иска да спечели пари, винаги може да го направи.

— Добре де… Понякога и аз говоря глупости, както и всички останали.

— А трябва ли да презирам богатите?

— В никакъв случай! Не бива да съдиш за хората според парите, а според поведението им. Разбрано?

— Разбрано, татенце.

След кратка пауза тя му каза с доверителен тон:

— Знаеш ли, не мисля, че мама обича Винс.

Изненадан от тази забележка, той помълча, преди да поднови разговора:

— Понякога няма нужда от любов, за да живееш заедно с някого.

Защо ли приказвам такива неща? Та тя е все още малко момиченце. Не може да разбере всичко това.

— Да, ама аз мисля, че мама има нужда от любов.

В слушалката се дочу гласът на Малори, която викаше дъщеря си от кухнята.

— Трябва да ходя — каза Бони, открехвайки вратата на стаята си.

— Добре, бебчо.

Но преди да затвори, тя му прошепна:

— Знаеш ли, аз съм сигурна , че мама не обича Винс.

— И откъде знаеш това?

— Жените ги знаят тия работи.

Тя бе толкова трогателна. За да скрие емоцията си, Натан се принуди да прибегне до един почти строг тон:

— Ти не си жена, ти си само едно мъничко момиченце, което трябва светкавично да отиде и да си излапа закуската. Но аз много те обичам, катеричке. Повече от всичко на света.

— И аз те обичам, татенце.

Натан включи отоплението на джипа и потъна в размишления върху всичко онова, за което току-що го бе осведомила дъщеря му.

Искрено казано, изобщо не можеше да разбере какво ли би могла да намери неговата жена в Тайлър: бе надменен и арогантен, от онзи тип хора, които все още са убедени, че произходът им дава някакво превъзходство над заобикалящия ги свят.

Но в края на краищата Винс може би имаше основания да вярва в шансовете си. Бе там, можеше да вижда Малори всеки ден и най-вече — бе на разположение. За пръв път през своя живот Натан си каза, че може би е загубил Малори безвъзвратно.

Чувството бе много необичайно, защото дори в момента на развода не бе престанал да мисли, че все някога тя ще се върне при него, че в действителност не става дума за нищо друго, освен за едно временно отдалечаване. Увереността му бе толкова голяма, че и през ум не му бе минавало да завърже по-трайна връзка с друга жена. След раздялата бе имал две или три срещи, но те приключиха само с кратки авантюри без продължение. При всяко положение, никоя не можеше да представлява какъвто и да било интерес в сравнение с Малори.