Гийом Мюссо - И след това…

За да продължи някак да живее, бе се заровил в работата си. Но в кантората, както и навсякъде, където стъпеше, му задаваха все същия въпрос: как е жена ти ?

Все жена му.

А той? А неговата мъка? Кому ли го бе грижа за това? Никога не го попитаха той как се чувства. Как преживява тази трагедия? Смятаха го за силен. Корав мъж. Впрочем, той бе точно такъв в своята професия, нали? Твърд, хищен, безмилостен, без право на сълзи и отчаяние.

Натан отвори очи и скочи от леглото.

Знаеше, че никога няма да се излекува от тази кървяща рана.

Разбира се, имаше дни, в които му се случваше да прекара щастливи мигове с дъщеря си, да изпита удоволствието от спорта, да се усмихне на шегата на някой сътрудник. Но дори и в тези мигове болката от спомена за Шон не го напускаше и се смесваше с малките му радости.

Един час по-късно

Потънал във фотьойла срещу бюрото на доктор Баули, Натан съзерцаваше златната рамка, в която бе поставена някаква имитация на пергамент, съдържащ сентенция на Хипократ в латинския й превод:

Vita brevis, ars longa, experimentum periculosum, iudicium difficile.

— Животът е кратък, изкуството — дълговечно, опитът е опасен, преценката — трудна — преведе доктор Баули. — Това ще рече, че…

— Разбирам много добре какво ще рече — прекъсна го Натан. — Аз съм магистър по право, а не някоя от вашите модни поп звезди, които идват тук, за да се изчистят от дрогата.

— Добре, добре, много добре — успя да изломоти лекарят, попарен от острата реплика.

Той му протегна неголяма папка с около тридесетина страници, озаглавена ЕПИКРИЗА.

Натан прелисти няколко страници, без да ги чете задълбочено, после вдигна глава към Баули и попита със затаен страх:

— Е, и?

Докторът въздъхна няколко пъти, за да удължи очакването.

Този тип е истински садист.

Нова пауза, през която си прочисти гърлото и няколко пъти си преглътна слюнката.

Хайде, какво чакаш, кажи ми най-сетне, че ще се умира в скоро време!

— Бога ми, в никакъв случай няма да умрете утре сутринта. Няма нищо тревожно във вашите изследвания.

— Вие… вие сигурен ли сте? Но сърцето ми…

— Нямате повишено кръвно налягане.

— А холестеролът ми…

Баули поклати глава.

— Нищо сериозно: показанията на лошия холестерол не са извън нормата.

— А тази болка в гърдите?

— Не е кой знае какво: кардиологът е на мнение, че в най-лошия случай става дума за angina pectoris в лека форма, която се дължи на продължителен и тежък стрес.

— И няма опасност от инфаркт?

— Вероятността е твърде малка. Ще ви дам все пак един спрей с тринитрин в състава си, така да се каже, за всеки случай. Но всичко би трябвало да изчезне, след като добре си отпочинете.

Натан взе флакончето, което Баули му подаде. Бе на косъм от това да скочи и да разцелува доктора. Чувстваше се, сякаш са махнали от гърба му поне три тона тежест.

Лекарят се впусна в подробни обяснения за всички резултати и за различните изследвания, но Натан вече не го слушаше. Той знаеше най-важното: нямаше изгледи да умре в скоро време.

Седнал в колата, адвокатът препрочете внимателно всички заключения в епикризата. Няма съмнение: той бе в отлично здраве. Нещо повече, рядко се бе чувствал толкова добре. Само за няколко минути неговото самочувствие се бе вдигнало до висините.

Погледна часовника си. Наистина ли имаше нужда от тази отпуска? Сега, когато се бе успокоил, нямаше ли да постъпи по-правилно, ако се върне на работа? Натан дел Амико се връща на своя пост. Аби, донесете ми делото „Райтбис“ и подновете всичките ми срещи. Дали бихте могли да останете малко до по-късно тази вечер, ще направим от тази афера голям удар!

Не. Сигурно щеше да е по-добре, но не биваше да прескача необходимите етапи. Бе пределно ясно, че нещо при него не върви както трябва. Пък и наистина искаше да отиде в Сан Диего, за да вземе Бони.

Запали двигателя на своя джип и потегли по посока на „Сентръл Парк Уест“.

Изпитваше остра нужда от алкохол и цигари. Порови малко в джоба на костюма си и напипа пакетчето, откъдето извади две цигари. „Аз никога не пуша от тях, те са само за да държа нещо в ръцете си“ — имитира той доста неумело неотдавнашните си отговори в клиниката. Сетне запали двете наведнъж и даде газ, избухвайки в гръмък смях. Смъртта все още не го дебнеше отблизо.

Щом се прибра вкъщи, Натан си приготви спагети с босилек и пармиджано, които поля с бутилка калифорнийско вино. Като привърши с вечерята, той отново си взе душ, навлече меко кашмирено поло и облече елегантен костюм.