Гийом Мюссо - И след това…

Той погледна Натан по-внимателно и произнесе с разтревожен тон:

— Наистина имате изключително уморен вид. Ако искате да си починете в очакване на резултатите, на втория етаж има една свободна стая. Мога да наредя на сестрата да ви донесе и нещо за хапване?

Натан прие. Прибра си дрехите, качи се на етажа и се облече в посочената стая, след което се тръшна на леглото.

Първото нещо, което видя, бе усмивката на Малори.

Малори бе светлина. Малори бе слънце. Винаги изпълнена с енергия и веселие. Много общителна, за разлика от него, който винаги имаше определени проблеми в това отношение. Навремето бяха започнали ремонт на апартамента си и бяха минали много дни, без да отправи и дума към бояджията, докато на Малори й трябваше по-малко от час, за да се запознае с основните моменти от живота му: от градчето, в което се бе родил, до имената на децата му. Натан не презираше хората, напротив, но в повечето случаи не знаеше как да завърже разговор. Наистина, не бе бог знае какъв шегобиец. Малори пък по природа бе винаги положително настроена и някак си без усилие успяваше да внуши доверие на околните. Той обаче не бе положително настроен. За разлика от жена си Натан не хранеше никакви илюзии относно природата на човека.

Въпреки противоположните си характери тяхната двойка знаеше и периоди на върховно щастие. И двамата бяха съумели да постигнат необходимите компромиси. Естествено, Натан посвещаваше много време на своята работа, но Малори приемаше това. Тя разбираше потребността му да изгради стъпалата, по които да се изкачи на социалната стълбица. В замяна на това Натан никога не критикуваше обществената активност и ангажиментите на своята жена, дори когато ги намираше твърде наивни или смехотворни. Раждането на Бони бе увеличило и задълбочило още повече сговора помежду им.

Дълбоко в себе си той винаги бе спотайвал мисълта, че семейството им ще бъде навеки предпазено от раздяла. И въпреки това те в крайна сметка се отдалечиха един от друг.

Работата му изигра важна роля в това отношение, тъй като го засмукваше все повече и повече с новите отговорности, които бе поел. Големият срив между тях бе настъпил поради неговото отсъствие, той добре знаеше това.

Но най-лошото бе смъртта на Шон, второто им дете, когато то бе на три месеца.

Ужасното събитие се бе случило преди три години, през зимата, в самото начало на февруари.

Поради неясни причини Малори отказваше да използва услугите на друга жена, която да се грижи за децата. А щеше да бъде толкова лесно да наемат някоя филипинка, която да гледа Бони и Шон — в Ню Йорк те се срещаха под път и над път. Всичките му колеги постъпваха така. Но Малори щеше да ви обясни, че за да отгледат децата на богатите американци, тези жени бяха принудени да напуснат родната си страна и своите собствени деца. Ако освобождението на жената от Севера трябвало да минава през заробването на жената от Юга, то тя, Малори Уекслър, би предпочела да мине и без това. Гледането на децата било грижа на родителите им и на никой друг. Бащите трябвало да участват най-вече във възпитанието, и толкова. А ако бихте проявили неблагоразумието да възразите, доказвайки с най-прости и ясни доводи, че въпросната филипинска дойка получава за своите услуги немалка сума, която би могла да изпрати у дома, за да плати образованието на децата си, тогава щяхте да бъдете обявени за отвратителни неоколонизатори и щяхте да чуете цяла поредица от други социално ангажирани речи, за да съжалите в крайна сметка, че сте стъпили твърде непредпазливо на тази хлъзгава почва.

Онзи следобед Натан бе напуснал кантората по-рано. Малори предвиждаше да осъществи обичайното си месечно посещение при своите родители. Почти винаги вземаше и Бони със себе си, но тъй като в момента малката страдаше от ангина, бе решено, че този път няма да пътува и ще остане в Ню Йорк с баща си.

Малори трябваше да хване самолета в шест вечерта. Натан се бе сблъскал с нея на пътната врата. Тя го бе целунала набързо, след като му бе казала нещо от рода на: „Всичко съм ти приготвила; ти само ще трябва да стоплиш млякото в микровълновата печка. И не забравяй да го накараш да се оригне…“.

Така Натан се бе озовал сам с двете деца. За Бони отнапред бе приготвил своето секретно оръжие: видеокасета с „Красавицата и Просякът“. Една от странните прищевки на Малори бе да бойкотира фирмата „Уолт Дисни“, тъй като Мики Маус поръчвал изработката на някои елементи от своята продукция на подизпълнители от Китай и Хаити, които не се свенели да използват за целта детски труд. Но този акт на гражданска ангажираност изобщо не бе по вкуса на Бони, която оставаше лишена от много любими рисувани филмчета.