Гийом Мюссо - И след това…

— Доктор Баули, слушам ви.

Клиниката на доктор Баули бе реномирана поради доброто качество на предлаганите в нея услуги. Именно там кантората пращаше новите си служители, за да минат необходимия при официалното им назначаване медицински преглед. От известно време насам бе развила своята дейност и бе открила център за лечение на всякакви психотропни зависимости, предназначен за много подбрана клиентела от Източния бряг.

— Натан дел Амико, от кантората „Марбъл & Марч“. Бих искал да си направя пълен преглед.

— Ще ви свържа с дежурния — отговори Баули, ядосан, че са го обезпокоили лично толкова рано сутринта по повод на нещо толкова елементарно.

— Не, докторе, точно с вас искам да говоря.

Докторът запази миг мълчание, подчертавайки своята изненада, но остана любезен.

— Много добре… Слушам ви.

— Бих искал възможно най-доброто — предупреди го Натан. — Анализ на кръвта, радиографии, изследвания на сърцето…

— Успокойте се: всичко е предвидено в нашата процедура.

Адвокатът усети, че от другата страна на връзката Баули тропа по клавиатурата на своя компютър.

— Можем да ви запишем дата за преглед за… след десет дни — предложи той.

— По-скоро след десет минути — отвърна на удара с удар Натан в задочния им словесен двубой.

— Вие… вие май се шегувате?

Натан бе пристигнал в района на „Слоуп Парк“. След малко зави по посока на елегантния жилищен квартал, разположен на запад от „Проспект Парк“. За да продължи разговора обаче, прибегна до твърде характерна за професията си интонация:

— Нашата кантора ви защити в една данъчна афера. Мисля, че беше преди около три години, ако не ме лъже паметта…

— Точно така — призна Баули, чиято изненада нарастваше все повече. — И вие си свършихте работата прекрасно, тъй като бях оправдан.

Въпреки всичко той като че ли бе заел оправдателна позиция.

— Знам — продължи Натан, — всъщност един от моите сътрудници се занимаваше с вашето дело и, както ми се струва, вие тогава скрихте някои документи от данъчните служби.

— Но къде… накъде биете всъщност?

— Да речем, че имам приятели в данъчната администрация, които със сигурност биха проявили голям интерес към подобна информация.

— Но това е против всякакви правила на вашата професия! — възпротиви се лекарят.

— Разбира се — съгласи се Натан. — Но вие наистина не ми оставяте избор.

Поемайки по „Пенитънт стрийт“, адвокатът бе заслепен от силните фарове на някаква кола, която се движеше насреща му.

Какъв кретен!

Той изпусна своя телефон, съсредоточавайки цялото си внимание да навие рязко надясно волана. Едва успя да избегне сблъсъка с другия автомобил.

— Ало! — поднови разговора Натан, след като успя да намери апаратчето.

За миг си помисли, че Баули бе затворил, но след доста дълга пауза лекарят потвърди с тон, който трябваше да изглежда спокоен:

— Няма съмнение, че съм принуден да отстъпя пред подобен шантаж. Ако смятате обаче, че ще ме впечатлите с…

— Не искам от вас бог знае какво — въздъхна Натан. — Едно пълно изследване още днес. Ще ви платя много добре, разбира се.

Успя да открие място за паркиране недалеч от клиниката. Нощта бе станала синя и денят бе започнал да проявява първите си признаци.

Той хлопна вратата, активира автоматичното заключване на колата и се запъти по улицата, белязана от редицата осветителни стълбове от ковано желязо.

В слушалката доктор Баули му бе поднесъл нова доза мълчание, преди да отстъпи:

— Вижте, не ми харесват вашите методи, но ще видя дали ще успея да намеря някакъв прозорец. В колко часа ще обичате да дойдете?

— Аз съм вече тук — каза Натан, отваряйки вратата на клиниката.

Въведоха го в една студена и мрачна стая, в която се процеждаше бледа светлина. Върху леглото на видно място бе поставен лист от изкуствена материя, който съдържаше указания за различните етапи на изследванията. Натан спази стриктно всички инструкции: съблече се, надяна памучната медицинска блуза, изми си ръцете и даде урина в оставеното за целта шишенце, след което повика служителя от амбулаторията, който му взе кръв.

Събитията се развиваха на почти цялата територия на клиниката. С магнитна карта в ръка, пациентът трябваше да ходи от една стая в друга, където бе приеман от различни специалисти.

Приятните изживявания започнаха с очертаването на обща клинична картина. С нея се зае един сух мъж около петдесетте с прошарена коса, който отговаряше на благото име доктор Блектроу.