Гийом Мюссо - И след това…

След като го прегледа от главата до петите, той захвана да го разпитва за всички предходни болести в личен и наследствен план.

Не, никога не е имал особени здравословни проблеми, освен ставния ревматизъм на десет години и мононуклеозата на деветнадесет.

Не, не знаеше от какво е починал баща му. Нито дали е починал, впрочем.

Не, майка му не бе починала от сърдечносъдово заболяване.

Не бе страдала и от диабет също така.

Дядовците и бабите? Изобщо не ги е виждал през живота си.

После Блектроу си присвои правото да задава въпроси върху начина му на живот.

Не, не пие и не пуши, откакто се е родила дъщеря му. Да, наистина има пакет цигари, който може и да се е подавал от джоба на сакото му ( те са ми пребъркали костюма! ), но никога не пали от тях; те са само за да държи нещо в ръцете си.

Да, взема понякога антидепресанти. И успокоителни също. Както впрочем половината от хората, които водят напрегнат живот.

След това го пратиха при психолог, където бе подложен на всякакъв род сложни тестове с цел да измерят степента на професионално и семейно напрежение.

Да, преминал бе през развод в семейството.

Не, не е бил уволняван.

Да, преживял бе наскоро смърт на близък човек.

Не, нямаше ипотека.

Да, финансовото му положение се бе променило в последно време… но към добро.

Промяна в навиците за сън ли? Бога ми, той изобщо нямаше навици в тази област и може би тук се криеше целият проблем. Аз не се отдавам на съня, аз не му устоявам , както казваше някой.

В края на обследването лекарят го засипа с поредица евтини съвети, целящи да му помогнат да се справя по-лесно с това, което наричаше „затормозяващи ситуации в психоемоционален план“.

Натан покорно изслуша всичките му препоръки, но вътрешно кипеше:

Последното, което искам, е да се превърна в дзен философ! Единственото, което ми трябва в този момент, е да зная, дявол да го вземе, дали животът ми е в опасност и дали скоро ще тръгна да мра!

Сериозните изследвания започнаха в кардиологичния кабинет.

Почувства облекчение, когато видя, че кардиологът изглежда човечен и отзивчив. Натан сподели с него болките в гърдите, които го измъчваха от доста време. Лекарят го изслуша внимателно, като му задаваше допълнителни въпроси за обстоятелствата и остротата на болката.

Измери му кръвното налягане, сетне го накара да тича върху бягащата пътечка, предназначена да дава сведения за сърдечния ритъм при определени натоварвания.

После трябваше да премине през електрокардиограма, ехокардиография, еходоплер: ако имаше някакъв проблем със сърцето, нямаше как да не бъде установен.

Обиколката продължи с преглед на уши-нос-гърло. За тази цел специалистът по УНГ му изследва гърлото, носа, синусите, ушите.

Натан отказа да му направят аудиограма: не, нямаше никакви проблеми със слуха.

В замяна на това бе принуден да изтърпи фиброскопия на ларинкса и радиография на белите дробове: неговите обяснения относно пушенето не бяха хванали вяра.

— Да, добре, съгласен съм, случва ми се все още да запаля по някоя цигара от време на време, знаете как става…

В никакъв случай не може да се каже, че прие възторжено настояването за ендоскопия на ректума. Ала го увериха, че е безболезнено.

Когато отвори вратата на урологията, Натан отгатна, че ще си говорят за простатата му. И наистина точно това се случи.

Не, все още не ставаше по три пъти нощем, за да ходи по малка нужда. Не, не изпитваше никакви смущения при уриниране. От друга страна, бе малко млад, за да е развил аденом на простатата, нали?

Болничната екскурзия приключи с ехография на вътрешните органи, която се състоеше в това да прекарат сондата върху различните части на тялото му. Дори можеше да наблюдава върху екрана на монитора прекрасни изображения на собствения си черен дроб, на панкреаса, далака и жлъчката.

Натан си погледна часовника: два часа следобед. Уф! Край! Виеше му се свят и му се повръщаше. През последните няколко часа бе преминал през повече прегледи, отколкото през целия си живот досега.

— Ще получите резултатите след около две седмици — осведоми го един глас зад гърба му.

Обърна се и се натъкна на доктор Баули, който го гледаше с пределна строгост.

— Как така „след около две седмици“! — възмути се адвокатът. — Нямам време да чакам две седмици. Аз съм изтощен, аз съм болен! Имам нужда да знам какво ми е!

— Успокойте се — каза лекарят. — Пошегувах се. Ще можем да направим първите заключения след малко повече от час.