Гийом Мюссо - И след това…

Не валеше. Определено, дори времето се държеше странно, колебаейки се непрекъснато между острия студ и приятната мекота.

Натан се порови в жабката и намери някакъв стар диск на Леонард Коен, един от любимите на бившата му жена. Скоро музиката изпълни малкото пространство. Малори особено обичаше кънтри певците, а най-вече — протеста. Преди няколко години бе отишла в Европа, в Генуа, за да манифестира срещу вредните последици от глобализацията и всесилието на мултинационалните корпорации. По време на последните президентски избори бе участвала активно в кампанията на Ралф Нейдър, а докато живееше на Източния бряг, не бе пропуснала нито една манифестация във Вашингтон срещу Международния валутен фонд и Световната банка. Малори бе против всичко: против огромните дългове и мизерията на бедните страни, против упадъка на околната среда, против експлоатацията на детския труд… През последните години яростно се бе борила срещу опасността, която представляват генетично променените храни. Бе посветила много време на една асоциация, бореща се за земеделие без торове и пестициди. Две години преди раздялата им той я бе придружил до Индия, където сдружението бе започнало изпълнението на амбициозна програма за разпространение на качествени семена сред селяните, за да ги подтикне да поддържат традиционното за тези краища земеделие.

Натан винаги бе твърде критичен към щедростта на богатите, но с течение на времето бе принуден да признае, че след като не прави нищо, това се отнася и до него.

Но въпреки че понякога се присмиваше на борческия дух и обществената ангажираност на жена си, той тайно й се възхищаваше, защото добре знаеше, че ако светът трябваше да разчита само на типове като него, за да просперира, щеше да чака до второто пришествие.

В този час движението все още бе рядко. Само след половин час обаче съвсем нямаше да е така. Пое по посока на Долен Манхатън и постепенно изгони всякаква мисъл от главата си, оставяйки се да го люлее грапавият глас на Коен.

Малко преди „Фоли Скуеър“ хвърли бегъл поглед в огледалото. Една от задните седалки бе покрита с одеяло, върху което бе щампован един от мотивите на Норман Рокуел. Бяха го купили в Блумингдейл в началото на своя брак. Бони обичаше да се завива в него, когато пътуваха тримата заедно.

Не, не си въобразяваше: колата наистина бе напоена с парфюма на Малори. Ухание на ванилия и току-що откъснати цветя. Точно в такива моменти тя страшно му липсваше. В своето съзнание я чувстваше реална и осезаема. На няколко пъти дори се стресна от впечатлението, че е седнал редом с една сянка. Тя бе там, на седалката вдясно, като някакъв дух, като някакво привидение.

Отношенията с нея биха могли да бъдат съвършено различни, ако ги нямаше все същите неща: парите, разликата в социалната среда, нуждата да надмине себе си, за да докаже, че я заслужава. Твърде бързо се бе видял принуден да се изгради като личност, основана върху цинизма и индивидуализма, и да погребе всичко крехко и нежно в себе си. За да бъде един от най-добрите, за да не извинява провалите със своите слабости.

Припомняйки си за всичко това, Натан бе обхванат от страх, че никога повече няма да види отново Малори. С изключение на дъщеря си той нямаше нито близък роднина, нито истински приятел. Ако трябваше скоро да умре, кой ли щеше да се загрижи за него? Джордан? Аби?

Стигна до ниската част на „Лафайет стрийт“ и изведнъж почувства как го залива и дави една огромна вълна от печал.

Когато се качи върху платното на Бруклинския мост, той бе обхванат от натрапчивото усещане, че потъва в люлката от стоманени кабели, които държаха моста. Двете арки винаги го караха да мисли, че влиза през обвития в мистерия вход на готическа постройка, понеже контрастираха с модерния силует на поредицата небостъргачи, обезобразена завинаги с изчезването на двете кули близнаци. Беше глупаво, но всеки път, когато минаваше оттам, особено в мъгливите дни, той почти очакваше да ги види как отново изникват след кривата на един завой със своите искрящи фасади и покриви, които докосват небето.

Внезапно Натан бе задминат от кортеж линейки, които с надути сирени и въртящи се сигнални светлини летяха към Бруклин. Навярно тежка катастрофа бе станала някъде в ледената нощ. По дяволите, това си е Ню Йорк! Той обичаше и в същото време мразеше този град. Всичко това бе трудно за обяснение.

Разсеян от нахлулите мисли, Натан пропусна разклонението на изхода от моста и се намери сред тесните улици на бруклинските хълмове. Покриволичи малко из спокойния квартал, преди да намери подхода към „Фултън стрийт“. Тогава извади от джоба мобилния си телефон и набра определен номер, който от няколко години стоеше запазен в паметта му. Въпреки ранния час отсреща се обади един твърде бодър глас: