Джон Кейс - Танцуващият с духове

Складът, където Уилсън киснеше и мечтаеше за цигара, беше паянтова конструкция от сглобяеми елементи с изпочупени прозорци и ръждясващи спойки. Построен бе далеч от пътя върху един акър асфалт. Вътре беше студено, освен около местата, където работеха заварчиците.

Тук имаше един тон хашиш — качествена стока, отглеждана при местни условия под чадъра на Хакимовите контакти в Министерството на отбраната. Дори и с конвейер подготовката на стоката за транспортиране отнемаше време. Всяка „ръка“ тежеше по половин килограм и трябваше да бъде пакетирана така, че да убегне на митническите проверки. Слагаха стоката в малки найлонови пликове, които след това обтриваха с гъба, напоена в бензин.

След това други работници ги товареха на колички и ги изтегляха в отсрещния край на склада, където почистените пликове се преместваха един по един в метални кутии с дебели стени и размери тринайсет на осемнайсет сантиметра. По-нататък кутиите отиваха в друго помещение, където ги обтриваха с бензин и ги слагаха в по-големи кутии. Пълнеха с разтопен восък по-големите кутии и запояваха капаците им. Следваше последно потапяне в кофите с бензин, после нареждаха кутиите на дъното на трийсетлитрови барабани. После превозваха с мотокари барабаните до голямо помещение в дъното на склада и слагаха на всеки фалшиво дъно точно над хашиша. След това барабаните се допълваха с нарова меласа и се запечатваха. Накрая с шаблон и цветен спрей се полагаше надпис „MELASSE DE LIBAN“.

По сметките на Уилсън щяха да бъдат нужни повече от двеста барабана, за да поберат стоката. Но пък свършеха ли веднъж работата, никое полицейско куче на света нямаше да надуши хашиша.

Същия ден Уилсън вечеря с Хаким. Макар да беше в Ливан почти от седмица, досега не беше успял да разговаря с арабина за повече от пет минути. Пътували бяха до Баалбек в различни коли по протежението на долината Бекаа, която се виеше на север, суха и белезникава, между срещуположни планински вериги. След като пристигнаха, Уилсън бе оставен на собствените си грижи (в непрестанната компания на бавачките близнаци), докато Хаким се занимаваше с хашиша.

С този бизнес се захванали отскоро. Резултатите изненадващо не оправдавали очакванията. В „Алънуд“ Бо неведнъж го беше уверявал, че парите за неговия проект ще се намерят лесно — парите никога не били проблем. По онова време военните операции на Хаким били финансирани от високопоставен служител (с царско потекло, нещо като принц) на вътрешното министерство в Рияд. В замяна на финансовата му подкрепа Хаким обещал на принца, че ще ограничи операциите си до мишени извън Щастливото царство. Така и направил.

Но след единадесети септември всичко това се променило. Принцът загинал при автомобилна катастрофа (или така поне твърдяха саудитците) и финансирането на Хаким пресъхнало. Когато Уилсън излезе от затвора, операциите вече се финансираха чрез клонирани и крадени кредитни карти, банкови обири, отвличания и наркотици.

Точно както беше работил на времето с принца от вътрешното министерство на Саудитска Арабия, сега Хаким работеше с един генерал от ливанското министерство на отбраната.

Долината Бекаа беше нашарена от полета с марихуана, отглеждана в големи и модерни стопанства. Реколтата се прибираше с комбайни и се сушеше, после растенията се претриваха ръчно през платнени сита и така полученият едър прах се компресираше лесно в блокчета хашиш.

Задачата на Хаким беше да опакова стоката и да я транспортира — и тук в картинката се появяваше Уилсън. Би предпочел да му дадат куфарче с пари в брой и зелена светлина да действа по-нататък. Вместо това се оказа, че трябва да си спечели парите по трудния начин, гмурвайки се в търговията с наркотици, оръжие и диаманти.

Не страдаше от морални скрупули. Беше над това. Друго го притесняваше — оставяше живота си в ръцете на човек, който мрази американците. Знаеше за Хаким само онова, което му беше казал Бо. А Бо настояваше, че колкото по-малко знаят Уилсън и Хаким един за друг, толкова по-добре и за двамата. Все пак Уилсън беше научил това-онова за сътрапезника си.

Според Бо Аам Хаким бил йорданец ислямист. Учил бил в университети в Иран и Щатите. През осемдесетте воювал с талибаните срещу руснаците В Афганистан и с „Хизбула“ срещу американците в Бейрут. Когато ливанската гражданска война утихнала, Хаким създал своя собствена организация, която работела по договор с чуждестранни разузнаватели агенции и други работодатели, които държали да запазят самоличността си в тайна.