Джон Кейс - Танцуващият с духове

— Благодаря.

— Вие ли сте ги правили?

Бърк кимна.

Д’Анкония наклони глава.

— Ами тази? — попита той и посочи живописен каньон, чиито обвити в мъгла склонове се събираха в нещо като каменен мост и образуваха канал, през който течеше буйна планинска река.

Бърк отговори веднага:

— Ждрелото Цангпо.

— Къде се намира?

— В Тибет.

Д’Анкония извади пакет цигари от джоба на палтото си и го потупа върху китката си.

— Едно от нещата, които харесвам в Европа — каза той. — Тук човек все още може да пуши спокойно. — Направи пауза. Запали. Вдиша. И се намръщи. — Очаквах да се срещна с… как му беше името. Човекът от табелата. Ахерн.

Бърк направи гримаса.

— Томи не е добре — каза той. — Вече не е млад.

Д’Анкония свъси вежди.

— А вие… какъв сте?

Бърк плъзна визитка по плота на бюрото.

— Съдружник.

— Не за това попитах — каза Д’Анкония. — Говорите като американец.

— Такъв съм. Имам двойно гражданство.

— Как става тая работа?

— Дядо ми е бил от Конемара.

— И това ви прави ирландец? — попита Д’Анкония.

Бърк сви рамене.

— Е, трябва да подадеш молба за гражданство, но в повечето случаи става автоматично. Пък и съпругата ми беше ирландка, така че… — Смени темата: — А вие? Отдавна ли сте тук?

— Не, току-що пристигнах.

— А. Но сигурно ще поостанете. Имате бизнес в Дъблин.

Д’Анкония поклати глава.

— Не точно. Просто междинен полет. Утре сутринта излитам.

— Е, тогава да се хващаме на работа. — Посегна към плика с формулярите. — Така и не ви попитах как ни открихте. Стария би искал да знае.

— Стария?

— Господин Ахерн.

Д’Анкония изсумтя.

— Видях реклама в списание „Аер Лингус“, в рекламната притурка.

— А, да! В рекламната притурка. Е, радвам се, че има някаква полза от това — призна Бърк. — Защото рекламите там са дяволски скъпи.

Извади формулярите от плика и ги остави на плота между двамата.

— Какво е станало с ухото ви?

Този напълно неочакван въпрос накара Бърк да се усмихне. Прозвуча му някак детински.

— Пострадах при катастрофа — каза той.

— Каква катастрофа?

— С хеликоптер. Горивото се разхвърча. — Направи жест с дясната си ръка все едно сее. — Получих изгаряния.

— Явно сте случили на добър пластичен хирург — каза Д’Анкония. — От пръв поглед нищо не се забелязва.

Бърк смени отново темата.

— По телефона казахте, че държите на поверителността.

Д’Анкония кимна.

— В такъв случай — каза Бърк — най-подходяща би била корпорация с ограничена отговорност, регистрирана на остров Ман.

— Остров Ман? — попита Д’Анкония.

— Намира се в Ирландско море. Най-старата юрисдикция в света. Хубаво място. Много исторически забележителности.

— Но е английска територия, нали?

Бърк наклони глава.

— Суверенна държава е, но Обединеното кралство има грижата за отбраната и външната политика.

Подозрение проблесна в очите на Д’Анкония.

— Мислех, че идеята е да регистрираме ирландска корпорация. Когато говорихме по телефона, останах с впечатлението, че…

— Ако държите на това, така и ще направим — каза Бърк. — Но ако държите на поверителността, остров Ман е идеалното място. А не Ирландия.

— Защо?

— Защото — обясни Бърк, — за разлика от тук, на Ман не е задължително в регистрите да се впише истинският собственик на корпорацията. По-дискретно от това здраве му кажи, защото няма как да се разкрие нещо, което не фигурира в регистрите.

Д’Анкония се замисли.

— Ами ако я регистрираме в Панама?

Бърк се усмихна.

— Е, може и в Панама. Или на Вануату. Има поне двайсетина подобни места, където с радост ще ви вземат парите, ще ви отворят банкова сметка и прочие. Само че всички те не вдъхват доверие, имат лоша слава и са под наблюдение. Остров Ман, от друга страна, е в Европа. И макар да не е официално британска територия, е под шапката на Великобритания. Ако разбирате какво имам предвид.

Д’Анкония замълча. Явно осмисляше информацията.

— Добре. Нека бъде Ман тогава.

Бърк взе химикалка и се наведе напред.

— Ще ми трябват някои данни… и чек за хиляда и триста евро.

— В брой става ли?

— Става.

— И какво ще получа срещу тях?

— Ще получите корпорация с ограничена отговорност, регистрирана на остров Ман с всички произтичащи от това защити. Ще получите регистриран агент в Дъблин — това сме ние — и безсрочен депозит с петстотин евро по сметката.

Д’Анкония изглеждаше доволен.

— В коя банка?

— „Кадоган“. — Произнесе го по британски — „Кадагин“.