Джон Кейс - Танцуващият с духове

Вечно ще ти благодаря за твоя помощ за мен.

След като си изпи кафето, Бърк прекара остатъка от деня в министерството, като обикаляше от служител на служител, за да получи нужните разрешения. Макар пътуването с конвоя да беше най-опасната част от работата му — никога не се знаеше кога някое хлапе на пунктовете ще откачи, — Бърк най-много мразеше дните, прекарани в министерството. Всеки чиновник вървеше със своя данък във вид на време — три часа за този печат, два часа за онзи подпис, осем часа за издаване на паспорт.

Потеглиш ли на път обаче и за зла участ подбереш маршрут, който временно е попаднал в ръцете на бунтовническите сили, тези извоювани с мъка документи стават не просто безполезни, а направо опасни.

Бърк се размърда на стола си и протегна крака. Забелязал беше, че времето за чакане се увеличава пропорционално на ранга на чиновника, пред чийто кабинет висиш. Беше си нещо като мерна единица. А беше трудно да проявяваш търпение, когато познаваш ситуацията отблизо — че докато чакат пристигането на доставките, хора страдат и умират. Но Бърк беше научил по трудния начин, че възраженията и жалбите само удължават процедурата.

Накрая, в осем вечерта, разполагаше с всички нужни документи. Хапна с трима колеги от програмата за помощите. След като приключиха с вечерята и другите отидоха да пийнат по едно в бара, Бърк се качи в стаята си. Като повечето стаи, в които отсядаше напоследък, и тук въздухът имаше вкус на прах. Но той нямаше нищо против. За него вкусът на прах беше вкусът на Африка.

И беше щастлив, че отново е тук. Съблече се, изми си зъбите с бутилирана минерална вода, после се пъхна в леглото и нагласи мрежата против комари около себе си. Бавното ритмично потракване на вентилатора от тавана сигурно би подразнило повечето хора, но на него му действаше като приспивна песен. Всяка нощ, без значение дали спеше в легло, на нар или в каросерията на камион от конвоя, той заспиваше с благодарност.

Преди месеци се беше оплакал на Томи, че Кейт никога не идва при него насън, както идваше при баща си. Но щом се върна в Африка, Кейт се върна при него. Връщаше се всяка нощ в сънищата му. Сънища, които бяха балсам за изтерзаната му душа. Кейт беше жива и здрава, умна, забавна и пълна с идеи за работата му. Понякога говореше сериозно за това какво е можело да бъде и какво е. „Живеем само в един миг, Майкъл, мигът, който наричаме настояще. Но този миг трае вечно, вечна е и любовта, която ни свързва.“

Понякога оставаше цялата нощ — освен ако той не се опиташе да я задържи. Тогава тя се разсипваше в мрака. Накрая Бърк осъзна, че единственият начин да я задържи е да я пусне. И го направи.

За повече информация относно клането при Ундид Ний от 1890 г. и приложените в книгата цитати от Уовока вижте: www.bdsu.edu/departments/acs/1890s/woundedknee/WKmscr.html.

Разказът за търговията на Хаким с хашиш и начина на опаковане на пратката беше вдъхновен от описанието на подобна операция, което Хауърд Маркс дава във великолепната си автобиография „Mr. Nice“ (Martin Secker&Warburg, Ltd., London, 1996).

Друга автобиография — на бивш офицер от ЦРУ — разказва как той катастрофирал със самолет в Конго през 1965 г. и в раните му се загнездили пчели и други насекоми. Става въпрос за книгата „Американският агент“ от Ричард Л. Холм (St. Ermin’s Press, London, 2003).

Четири са основните източника на информацията за живота и постиженията на Никола Тесла, включена в „Танцуващият с духове“. На първо място поставям книгата на Маргарет Чени „Човек извън времето“, която се чете на един дъх. Много куриози от живота и подвизите на Тесла бяха почерпени именно от нейните страници. „Блудният гений — животът на Никола Тесла“ от Джон Дж. О’Нийл е друг важен източник, както и „В търсене на Никола Тесла“ от Дейвид Пийт и „Тесла: изгубените изобретения“ от Джордж Тринкхаус. В интернет също се натъкнах на безценни детайли за Тесла и неговите изобретения. Сайтовете на полковник Том Биърдън са интересни и съдържателни, както и сайтовете, свързани с Рик Андерсън. Препоръчвам също сайтовете на Обществото на Тесла и Новото общество на Тесла, както и „Признанията на един теслианец зубрач“ от Марк Дж. Сейфър и есето на доктор Тимоти Вентура „Смъртоносният лъч на Тесла“, благодарение на което придобих представа как би действало подобно оръжие. „Радииращата енергия — най-голямата тайна на Тесла, Част 1“ от Кен Адачи (2001) (http:educate-yourself.org) разяснява популярно търсенията на Тесла в областта на електрическите явления, включително със снимки на изобретателя, на част от изобретенията и експериментите му. Уебсайтът на музея на Никола Тесла (www.tesla-museum.org) предоставя истинско богатство от сведения за талантливия учен. Никой учебник по физика впрочем дори не се приближава до лесно разбираемия пример с гласа на оперна певица, който чупи стъкло — и до другите примери за „принудителен осцилиращ резонанс“ — от уебсайта www.straightdope.com.