Дийн Кунц - Полунощ

Подозираше, че рядко някой бе слизал в това мазе. А ако слезете, щеше да намери смъртта си. Това беше идеална пещера. Тъкър обходи помещението. Подуши ъглите и изследва ръждясалата пещ. Убеди се, че тук ще са в безопасност. Щяха да се сгушат уютно, убедени, че никой не ще ги открие, и ако някой случайно налети на тях, щяха да се разправят с неканения посетител много бързо.

В такова дълбоко, тъмно, тайно място можеха да се превърнат в каквото си пожелаеха и никой нямаше да ги види.

Последната мисъл разтревожи Тъкър. Да се превърнат в каквото си искат?

Не беше сигурен откъде му дойде тази мисъл и какво можеше да означава тя. Внезапно почувства, че с регресията беше заченат някакъв несъзнателен процес, извън контрол, че някаква примитивна част от съзнанието му участваше в него. Беше обзет от паника. Много пъти преди това беше преминавал в алтернативната форма и успяваше да се върне. Обаче сега…

Острият страх премина за миг, защото не успя да се замисли, дори не си спомни какво означаваше думата «регресирам». Скоро женската, която искаше да се сношат, го разсея напълно.

Не след дълго тримата се скупчиха. Острите им възбудени крясъци призрачно кънтяха из изоставената къща.

Тик-так-тик-так…

Сам се изкушаваше да стане и да погледне през прозореца, за да разбере как изглеждаха отблизо.

Не знаеше нищо за нрава на съществата и не се поддаде на изкушението. Не желаеше да рискува това убежище.

Стисна револвера си, с другата ръка прегърна Мууз, заслушан напрегнато в шума навън. Дочу гласове, но не беше сигурен дали чу някаква реч. Второто същество се беше присъединило към първото под прозореца. Глухите звуци му приличаха на караница.

Последва тишина.

Сам остана свит до стената, но нищо не последва. Най-после, когато почувства, че мускулите на бедрата му започват да изтръпват, той пусна Мууз и се изправи пред прозореца. Надяваше се да зърне съществото, залепило муцуна в прозореца, но то си беше отишло.

Придружен от кучето, обходи всички стаи на първия етаж и огледа всички прозорци. Нямаше да се изненада, ако съществата се опитаха да влязат през друг прозорец.

Но освен дъжда, барабанящ по покрива и клокочещ във водосточните тръби, нищо друго не се чуваше.

Реши, че са си отишли и че интересът им към къщата е бил случаен. Не търсеха него конкретно, а плячка. Възможно беше да са го зърнали на прозореца и да са искали да го нападнат. Но очевидно са се изплашили, че шумът ще ги издаде. Бяха тайнствени същества. Много рядко издаваха страховитите си писъци, които кънтяха из Муунлайт Къв, изглежда, под въздействието на странна страст. И в повечето случаи досега нападаха хора, които живееха изолирано.

Върна се в гостната, прибра пистолета в кобура и се изтегна на дивана.

Мууз го загледа, сякаш не можеше да повярва, че би могъл спокойно да си легне и да спи, след като бе видял онова навън в дъжда.

— Някои от сънищата ми са по-лоши от това, което беше отвън — каза той на кучето. — Така че, ако лесно ме хващаше шубето, май никога нямаше да заспя отново.

Кучето излезе в тъмния коридор и влезе в асансьора. Моторът тихичко пропя, докато качваше лабрадора нагоре.

Сам заспиваше и си представяше това, което му се искаше да сънува — добрата мексиканска кухня, леко изстудената черна бира гинес и актрисата Голди Хоун. Всъщност искаше да сънува, че вечеря в изтънчен мексикански ресторант с Голди Хоун, по-блестяща отвсякога.

Вместо това сънува баща си, вечно сърдит алкохолик, който пое грижите за него след смъртта на майка му.

Сгушена в ухаещите на трева чувалчета в задната част на камиона, Криси се събуди, когато автоматичната врата на гаража започна да се вдига нагоре със скърцане и дрънчене. За малко да се издаде, подскачайки от учудване, но бързо си спомни къде се намира и скри глава под дузината чувалчета, използвани от нея за одеяла.

Чуваше как дъждът барабани по покрива. Стичаше се по алеята от чакъл със съскане като хиляди резенчета бекон върху огромна скара. Криси беше гладна. Този звук като че изостри глада й.

— Сара, приготви ли ми обяда?

Криси не познаваше толкова добре господин Юлан, че да разпознае гласа му, но предположи, че беше той, защото Сара Юлан, чийто глас Криси разпозна, отговори веднага:

— Ед, бих желала веднага да се върнеш вкъщи, след като ме оставиш в училището. Вземи си отпуск. Не е нужно да работиш в такова лошо време.

— Е, няма да мога да подстригвам трева на този порой — отвърна той. — Но ще свърша някои други неща. Само ще си навлека пластмасовата мушама. Напълно е непромокаема. Мойсей би могъл да прекоси Червено море без божията намеса, ако е имал такава дреха.