Дийн Кунц - Полунощ

— Е и?

— Е… имаме подобен проблем и с регресиралите. Те са хора от Новата раса като нас, но тяхната жестокост ги различава от нас и е невъзможно да се предвиди, когато не са в регресирал вид.

Ерекцията на Шедак бе намаляла. Изгубил търпение от негативизма на Уоткинс, той се вдигна от креслото и отиде до най-близкия от огромните прозорци. Застана с ръце в джобовете на анцуга си и се загледа в отражението на дългото си прозрачно бледо лице, напомнящо вълча муцуна. Срещна собствения си поглед, след това погледна през образа си към тъмнината, където вятърът от океана тъчеше платното на мъглата. Стоеше с гръб към Уоткинс, тъй като не желаеше човекът да види загрижеността му, избягваше и отражението на очите си, защото не искаше да признае, че зад загрижеността може да забележи и сянката на страха.

Сам настоя да се преместят в дъното на помещението, за да не ги видят лесно от улицата. Теса още се страхуваше да седне до него. Той й обясни, че работи под прикритие, затова не носи карта на ФБР, но й показа други документи: шофьорска книжка, кредитни карти, пропуск за библиотека, видеоабонаментна карта, снимки на сина си и починалата съпруга, купон за безплатни вафли от всеки магазин на фирма „Фийлдс“, снимка на Голди Хоун, откъсната от списание. Дали вманиачен убиец ще мъкне със себе си купон за вафли? Теса започна да му разказва за клането в „Къв Лодж“, а той я разпитваше за подробности в най-дребни детайли. Поведението му я изпълни с доверие. Ако само се преструваше на агент, не би се старал до такава степен.

— Вие всъщност видяхте ли някой убит?

— Те бяха убити — настоя тя. — Не бихте се съмнявали, ако бяхте чули виковете им. Била съм сред тълпа от хора-чудовища в Северна Ирландия и гледах как бият хора до смърт. Друг път снимах документален очерк в стоманолеярно предприятие, когато се разля втечнен метал и заля лицата и телата на работниците. Бях при индианците мискито в Централна Америка, в джунглата, където ги бомбардираха с антихуманни бомби. Хората умираха от милиони малки стоманени частици, чувах виковете им. Зная как звучи викът на смъртта, но тези викове бяха от най-ужасните.

Той я гледа дълго. След това каза:

— Изглеждате измамно…

— Хубава? — довърши изречението му тя.

— Да.

— Което означава зелена, малка и наивна?

— Да.

— Това е проклятието ми.

— Не е ли предимство понякога?

— Вярно е — призна тя. — Знаете ли, мисля че сте надушили нещо. Какво става в този град?

— Нещо става с хората.

— Какво?

— Не зная. Първо, никой не ходи на кино. Театърът е затворен. Те не се интересуват от луксозни стоки, подаръци, тъй като тези магазини са затворени. Вече не пият шампанско. — Той леко се усмихна. — Баровете опустяват. Интересуват се само от ядене и убийства.

Все още изправен пред един от прозорците в кулата, Том Шедак заговори:

— Е, Ломан, ето какво ще направим. Във фирмата „Ню Уейв“ почти всички са минали през Промяната. Ще ти дам сто души, за да увеличиш числеността на полицията. От този момент можеш да ги използваш в работата си по твой избор. При толкова много потенциални регресиращи сто на сто ще заловиш един от тях в момента на превръщането, а освен това шансовете да откриете Букър също са по-големи.

Хората от Новата раса нямаха нужда от сън. Помощник-шерифите можеха незабавно да встъпят в длъжност.

Шедак продължи:

— Те могат да патрулират по улиците пеша и с коли — съвсем незабележимо, без да привличат внимание. С такава помощ ще хванеш поне един от регресиралите, а може и всичките. Ако пипнем един от тях, ще имам възможност да го изследвам, ще мога да разработя тест — физически или физиологически, чрез който ще проверяваме за регресия хората от Новата раса.

— Мисля, че това не е моя работа.

— Но това е полицейска работа.

— Не, в никакъв случай!

— Същото, както когато гониш най-обикновен убиец — заяви Шедак с раздразнение. — Ще използваш същите средства.

— Но… сред хората, които ще ми дадете, може да има регресирали.

— Няма да има такива.

— Но… как можете да бъдете сигурен?

— Нали ти казах, че такива няма да има — отвърна остро Шедак, все още с лице към прозореца, вторачен в нощта и мъглата.

Двамата се умълчаха.

След това Шедак продължи:

— Трябва да вложиш всички сили, за да хванеш тези отклонени лица. Всичко, чуваш ли? Преди да превземем Муунлайт Къв, искам поне един от тях за изследване.

— Но аз си мислех… дали да не изоставим временно Промяната, докато не разберем какво става тук?