Дийн Кунц - Полунощ

Все пак всичко, свързано с този участък, беше по-голямо и по-лъскаво от обикновено и това изостри вниманието на федералните агенти, дошли да разследват смъртта на Санчес и Бустаменте. В Муунлайт Къв имаше дванайсет щатни полицаи, още трима на половин щат и четирима обслужващ персонал. Твърде много. Освен това всички получаваха заплати, равни на полицейските в големите градове по Западното крайбрежие. Твърде високи за това затънтено място. Бяха екипирани с най-хубавите униформи, канцелариите бяха обзаведени елегантно, имаха завиден арсенал от пистолети и пушки срещу бунтове, сълзотворен газ. Най-смайващото беше, че бяха така компютъризирани, че биха събудили завистта на стратегическите военновъздушни служби в Колорадо.

От убежището си в ароматния вечнозелен храст Сам внимателно огледа паркинга, за да се увери, че нямаше никой в колите и че никой не се криеше в дълбоките сенки край задната част на сградата. Щорите на осветените прозорци на първия етаж бяха спуснати, така че отвътре никой не можеше да види какво става на паркинга.

Извади чифт меки ръкавици от шевро и си ги сложи.

Беше готов да тръгне, ала чу нещо в алеята зад себе си. Някакъв драскащ звук.

Легна по-дълбоко в храста и се озърна за източника на звука. Вятърът подмяташе картонена кутия, която се спря до боклукчийската кофа.

Гъстата мъгла проникваше навсякъде, вече приличаше на пушек, като че целият град се беше подпалил. Прикрит от мъглата, успокоен, че освен него на паркинга няма жива душа, Сам се стрелна към най-близката от четирите патрулни коли.

Беше заключена.

От вътрешния джоб на якето Сам извади електронен полицейски шперц за отключване на всички видове ключалки, без да ги поврежда. Отключи, плъзна се зад волана и затвори вратата бързо и безшумно.

Луминесцентната лампа хвърляше достатъчно светлина, за да вижда какво прави, макар че беше сръчен и на тъмно. Прибра шперца и измъкна ключ за арматурното табло. След секунди измъкна цилиндъра на ключалката за запалване на кормилната колона и оголи жиците.

Това беше трудната част. За да включи видеодисплея на компютъра, монтиран на таблото на колата, се налагаше да включи двигателя. Този компютър беше много по-мощен от портативен модел и комуникираше с интензивни енергийни микровълни. Използваше прекалено голяма мощност, за да работи само на акумулатор. Мъглата щеше да прикрие изгорелите газове, но не и шума на мотора. Патрулният автомобил беше на около двайсет метра от зданието, така че едва ли някой вътре щеше да го чуе. Но ако някой излезеше да подиша чист въздух или да вземе патрулна кола, порещият двигател едва ли щеше да остане незабелязан. Тогава Сам трябваше да се защитава и като имаше предвид смъртността в този град, си даваше сметка, че шансът да оцелее беше малък.

Въздъхна, натисна леко газта с десния си крак и даде на късо оголените жици. Моторът моментално се завъртя без излишно стържене.

Екранът на компютъра светна.

Супермодерната компютърна мрежа на полицейския отдел беше доставена безплатно от „Ню Уейв Майкротекноложи“ под предлог, че използваха Муунлайт Къв като опитно поле за собствените си системи и софтуер. Сам подозираше, че източникът на рога на изобилието, чиито дарове се бяха изсипали върху отдела, беше „Ню Уейв“ и шефът му Томас Шедак. Всеки гражданин имаше свободата да подкрепя своята местна полиция или други общински власти, но Шедак така щедро даряваше огромни средства, защо ли не се отчиташе официално в полицейските архиви? Никой невинен човек не дава самоотвержено току-така големи парични суми. Ако Шедак пазеше в тайна подкрепата си за местните власти чрез учредяване на лични фондове, тогава съществуваше реална възможност за подкуп на полицаи и на официални лица. И ако полицаите в Муунлайт Къв всъщност бяха част от армията на Шедак, то подозрително големият брой смъртни случаи през последните седмици можеше да се обясни с този дяволски съюз.

Ето че на видеодисплея в колата се появиха инициалите на „Ню Уейв“ в десния долен ъгъл.

По време на разследването на случая Санчес-Бустаменте един от опитните агенти от службата в Сан Франциско, Мори Стейн, бил в патрулната кола заедно с един от служителите на Уоткинс, Рийз Дорн, когато Дорн получил достъп до централния компютър. По това време Мори вече подозирал, че компютърът бил много по-съвършен, отколкото Уоткинс и хората му го представяли и че те го използвали по незаконен начин. Именно поради това се беше постарал да запомни кода, набран от Дорн. Когато се върна в Лос Анжелис, побърза да информира Сам.