Дийн Кунц - Полунощ

И ето, сега той изяде шунката, почти цял килограм, изяде и останалите продукти, като ги тъпчеше в устата си с две ръце с дългите си извити нокти. Изяде още чиния със студени макарони и едно кюфте, половинка ябълков кейк, пакетче масло, почти четвърт кило, мазно и лепкаво, но полезно, добра храна, добро гориво, подходящо за утоляване на огъня, четири сурови яйца и още много, много неща. Този огън, ако не се подклаждаше, не гореше, а утихваше, изгасваше, защото не беше действителен, а израз на физическа нужда за горивен материал, който поддържа метаболизма в тялото. Най-после огънят започна да губи малко от топлината си, редуцира се от високи пламъци до малки огнени езичета, големи колкото въглените в изгасващ пожар.

С утолен апетит Майк Пайзър се свлече на пода пред отворения хладилник сред счупени чинии, храна, черупки от яйца и пластмасови опаковки. Пак се сви, пожела си другия вид, в който беше познат в обществото, и отново почувства гъдела на разместванията на тъкани и кости, сгорещяването на кръвта, обтягането на сухожилията, пукането на хрущялите, докато едновременно с това вълна от хормони и ензими мина през него. Но както преди трансформацията спря и тялото му придоби още по-уродлив вид. Продължаваше да регресира, въпреки че се бореше с всички сили да си възвърне човешкия облик.

Вратата на хладилника се затвори. Кухнята отново беше завладяна от сенки, а Майк Пайзър си мислеше, че тази тъмнина не беше само около него, но и вътре в тялото му.

Накрая изпищя. И веднъж започнал да пищи, вече не можеше да спре.

Малко преди полунощ Сам Букър напусна мотела. Беше облечен в кафяво кожено яке, син пуловер, джинси и сини маратонки. Този екип му позволяваше да се скрие добре в нощта и да не бие на очи, макар да беше малко младежко за човек, надянал маска на вечна меланхолия. Въпреки че не беше нещо особено, якето му имаше няколко необикновено дълбоки вътрешни джобове, в които беше мушнал някои необходими инструменти за отваряне на коли и врати. Слезе по южното стълбище, излезе от задната врата на мотела и застана на пътеката зад сградата.

От билото на хълма пълзеше гъста мъгла. Разстилаше се, гонена от вятъра, който наруши нощния покой. След няколко часа бризът ще подгони мъглата към сушата и ще остави брега очистен. По това време Сам ще си е свършил работата, която имаше да върши. Тогава мъглата нямаше да му трябва и вече щеше да спи или по-вероятно щеше да се боричка с безсънието си в мотела.

Беше неспокоен. Не беше забравил тайфата пубертети, от които беше избягал по Айсбъри Лейн. Тъй като не можа ясно да ги определи, предпочете да ги смята за злосторници, обаче нещо му подсказваше, че бяха нещо различно. Беше странно, но сякаш знаеше какво са, а това беше дълбоко шесто чувство.

Заобиколи южния край на сградата, мина край задната врата на бара, който беше затворен, и след десет минути се озова пред кметството на Муунлайт Къв на ул. „Якоби“. Сградата изглеждаше точно такава, каквато я бяха описали агентите на ФБР от Сан Франциско: на два етажа, първият тухлен, боядисана в бяло по-нагоре, с наклонен покрив, зелени дървени капаци на прозорците и големи лампи от ковано желязо на главния вход. Общинската сграда заедно с двора заемаше почти половин пресечка в северната част на улицата, но лишената й от стил архитектура по странен начин се вместваше в декора от жилищни домове наоколо. Вътрешните и външните светлини на първия етаж дори в този час бяха запалени, тъй като тук освен общинските данъчни служби и водоснабдяването се намираше и полицейският участък, който въобще не се затваряше.

Сам огледа мястото от противоположната страна на улицата, преструвайки се, че се разхожда. Не забеляза суетня. Тротоарът пред главния вход беше пуст. Видя ярко осветеното фоайе през остъклените врати. На следващия ъгъл зави по алеята, която водеше до задната страна на кметството, където имаше голям паркинг.

Сам се притули в един трап зад двуметров вечнозелен храст. Въпреки че алеята беше съвсем тъмна, две неонови лампи хвърляха жълта светлина над големия паркинг, като осветяваха дванайсет коли — четири нови форда, произвеждани специално за федерални, щатски и общински нужни, пикап и фургон с герба на градчето. Виждаше още метачна машина, голям камион с дървени прегради и четири полицейски шевролета тип лимузина.

Тези четири коли в бяло и черно го интересуваха, защото бяха оборудвани с видеотерминали, свързани с полицейския централен компютър. Муунлайт Къв имаше осем патрулни коли, доста за заспалото малко градче, с пет повече от други подобни места — явно тук можеха да си ги позволят.