Мирча Елиаде - Младост без младост (Фантастична проза)

Спомни си за бурята.

— Интересно — забеляза единият от лекарите, — дъждът валя само там, където е бил той: от Северната гара до булевард Елизабета. Да, проливен летен дъжд, който наводни целия булевард, а на сто метра по-нататък не падна нито капка!

— Да — подхвана друг, — ние също минахме оттам на връщане от църква и помня добре, че водата още не се беше оттекла.

— Казват, че това бил опит за покушение, намерили дори динамит, но заради проливния дъжд не успели…

— Сигуранца може да измисли това, за да оправдае арестите на студентите.

Изведнъж гласовете стихнаха.

„Да, трябва да съм по-внимателен — повтори си той. Да не ме вземат за някой легионер, когото търсят от Сигуранца. Тогава ще се наложи да им призная кой съм. И ще ме откарат до Пиатра Нямц за справка, а там…“

Но и този път успя да пропъди тревожните мисли. Спомни си Единайсета песен от „Чистилището“ на Данте, а след това се опита да си спомни и „Agnosco veteris vestigia flammae…“ (Откривам следи от стария пламък…)

— Бедата е в това, че ти скачаш от една книга на друга, Доминик, от един език на друг. Затова и тя си отиде от теб…

Не се обиди на думите му. Никодим говореше без злоба: добър, прям и спокоен молдованин.

— Не, Никодим, учебникът по японски няма отношение към нашия развод.

— Защо японски, какъв японски? — изненада се Никодим.

— Мисля, че именно за това намекваш сега, какво ли не мелят злите езици!

— Но за какво говориш?

— За това, че веднъж се прибрах у дома с учебник по японски. И когато Лаура видя как още от вратата съм забил нос в него, каза, че съм се захващал със сто неща наведнъж и че нищо не съм довеждал докрай. Е, време било да се откажа поне от нея.

— За никакъв учебник не съм чувал, но за това, че й бяха омръзнали твоите безкрайни любовни похождения, говореха всички. Особено миналото лято, в Букурещ, когато се хвана с оная французойка и ни уверяваше, че сте били познати още от Сорбоната.

— Глупости! — прекъсна го той с лека досада и вдигна рамене. — Работата не е в това. Да, Лаура имаше някакви подозрения, защото беше разбрала за една моя стара история, но тя е умна жена и много добре знаеше, че винаги съм обичал нея, само нея, а ако е имало нещо друго, то е било… Всъщност така или иначе ние си останахме с Лаура добри приятели.

Все пак той скри това-онова от Никодим. Не толкова от него, колкото от Даду Рареш, своя най-добър приятел, който умря от туберкулоза преди дванайсет години. Макар Даду да бе единственият, отгатнал истината. Или пък самата Лаура му беше разказала нещо — те двамата се разбираха добре.

— Слушам ви, слушам ви, — започна не без известно раздразнение Професора, — а нищо не мога да разбера. За няколко дни не отбелязахте никакъв напредък. Струва ми се, че дори миналата година можехте да произнесете някои думи по-добре от сега. Трябва да ни помогнете. И не се страхувайте от вестникарите. Заповедта е напълно ясна: никакви интервюта. Разбира се, вашият случай е малко по-особен и затова се говори за него в града. Вестниците пишат всякакви глупости, затова са си вестници… Но, повтарям ви, вие сте длъжен да ни помогнете, ние трябва да научим още много неща: кой сте вие, откъде сте, каква е професията ви и т.н.

Той кимна с глава и прошепна:

— Разбира се, разбира се! — подразбра, че работата отиде далече. — Трябва да се изясни…

За щастие на другата сутрин напипа с езика си връхчето на първия поникнал нов зъб. С най-невинно изражение го показа първо на сестрата, а после и на докторите, този път преструвайки се, че е изгубил напълно способността си да говори. Но зъбите започнаха да поникват един след друг, при това с поразителна бързина! До края на седмицата вече всички бяха налице. Всяка сутрин идваше зъболекар за преглед, който си водеше бележки и подготвяше статия за някакво стоматологично списание. Няколко дни го тормозеше възпалението на венците и дори при най-добро желание не би могъл да говори нормално. Това беше щастлив момент за него и той отново се почувства в безопасност, защитен от неприятни и нежелани изненади. Чувството се съпровождаше от прилив на енергия и увереност в себе си, каквито не помнеше от времето на войната, когато в Пиатра Нямц организираше движението „За възраждане на културата“, както го бяха кръстили в местните вестници. Движение, уникално за мащабите на Молдова. За него се изказа много ласкаво самият академик Николае Йорга, поканен да изнесе лекция в Пиатра Нямц. По-късно на гости при него маестрото се удиви от хилядите томове по ориенталистика, класическа филология, древна история и археология.