Мирча Елиаде - Младост без младост (Фантастична проза)

Нощта се оказа топла, а прозорецът към градината беше широко отворен. Дочу нечии стъпки. Не побърза да запали лампата, само стана от леглото, отиде до прозореца и видя пазача. Както разбра, и той го забеляза.

— И на вас ли не ви се спи? — попита тихо, за да не събуди съседите.

Пазачът вдигна рамене, обърна се и потъна в мрака на градината.

„Ако утре го попитам за тази среща, сигурно ще ми каже, че съм сънувал. А пък аз съм уверен, че тъкмо сега не спя.“

Върна се в леглото, затвори очи и си каза, както някога, когато се бореше с безсънието:

„Ще заспя! Само след три минути вече ще спя!…“

„Заспивай веднага!“ — и мислите му потекоха като поток.

— „Насън ти се учиш по-добре. Това са образователни сънища, както преди малко каза Професора. Ще имаш още една серия образователни сънища. Не и по китайски език! Не вече! Ще бъдат за нещо друго, което е по-важно и от китайския…“

Харесваше му да слуша мислите си, но сега в тях витаеше необяснима тревога и той тихичко се предупреди:

— Да, ще броя сега до двайсет. Ако не заспя след това, тогава ще стана и ще отида да се поразходя из градината.

Но преброи само до седем и заспа.

След два дни Професора дойде за втората тетрадка и го попита, без да вдигне глава от страницата, която бе обърнал:

— Случайно да си спомняте как завчера, през нощта, излязохте през прозореца и отидохте до най-отдалечения край на градината, където са лехите с розите?

Усети как се изчерви до корена на косите си и промърмори:

— Ако си спомням нещо, то е, че не можах да заспя и си казах: „Не заспя ли сега, ще стана и ще отида да се поразходя из градината.“ — Но след това почти веднага съм заспал.

По устните на Професора заигра загадъчна усмивка.

— Да, но са ви видели при лехите с розите. И сте били буден.

— Господи, нима вече съм станал сомнамбул? — ужаси се той.

— Подобно нещо не ми се е случвало!

Професора стана рязко, отиде до прозореца и погледна към градината. После се върна до креслото и седна.

— Така си и мислех. Работата не е добре. Когато пазачът вдигна тревога, двама от персонала, вероятно агенти на Сигуранца, хукнаха към улицата. Те, разбира се, не са знаели, че пазачът вече ви е засякъл и само са видели колата с изгасените фарове зад оградата срещу лехите с розите, където в същия момент вие сте се намирали. Колата, разбира се, е изчезнала веднага и те не са успели да видят номера й.

Изтри челото си с длан.

— Ако не бях го чул от вас…

— Зная, че ви е много трудно да го повярвате — прекъсна го Професора. — Обаче има трима свидетели, обикновени хора и много надеждни, с опит…

— А те какво са направили с мен? Хванали са ме за ръка и са ме върнали в болничната стая, така ли?

— В градината с вас е бил само пазачът. Той твърди, че когато сте се срещнали, вие сте му обърнали гръб и сте си отишли… Прибрали сте се в стаята през прозореца, откъдето сте и излезли… Дали това е пристъп на сомнамбулизъм или не, не е чак толкова важно. Главното е, че Сигуранца вече не се съмнява в това, че се подготвя вашето бягство, фактът, че са ви настигнали именно там, където зад оградата ви е очаквала кола, представлява пряко свидетелство срещу вас. Според тях вие прекрасно сте знаели какво ще се случи и сте излезли в градината съвсем неслучайно… Наложи ни се да се обърнем към най-висшите инстанции, за да не ви арестуват от Сигуранца…

— Благодаря! — промълви смутено и отново изтри потта от челото си.

— Засега усилиха охраната. Щом се смрачи, ще започнат да патрулират. Дори има един униформен сержант — Професора заговори тихо: — Вече е на пост… А пазачът ще спи нощем пред вратата ви.

Професора замълча и закрачи из стаята, като разсеяно прехвърляше тетрадката от едната си ръка в другата. После се спря до него и го погледна в упор:

— А как си обяснявате тези съвпадения? Неочаквано безсъние, внезапен пристъп на сомнамбулизъм, при който се устремявате към лехите с розите, точно там, където зад оградата ви очаква кола със загасени фарове, която пък изчезва при първия сигнал за тревога… Кажете, как си обяснявате всичко това?

Напълно объркан, вдигна рамене.

— Не мога да си го обясня… До миналата седмица едва се примирявах с мисълта, че обърквам сънищата с действителността. Ако имаше безспорни доказателства… Но да стигна до сомнамбулизъм, значи сигурно има някаква сериозна причина…

Професора отвори чантата си, претъпкана със списания и брошури, и акуратно постави между тях тетрадката.