Мирча Елиаде - Младост без младост (Фантастична проза)

Професора стана от креслото си, постоя няколко мига прав до прозореца, после се върна на мястото си.

— Умеят да бъдат невидими, когато трябва, но разбира се, постоянно са на пост… Нищо сензационно засега не са докладвали; само това, че много пъти през нощта включвате осветлението. Включвате го и след две-три минути го гасите… Поне това ми казаха… Подозирам, че не ми казват всичко — добави Професора, като понижи глас — Подозирам, че са разбрали нещо не съвсем маловажно или поне скоро ще го открият… Така си мисля.

— Във връзка с мен, нали? — попита, едва прикрил вълнението си.

Професора се позамисли, после отново стана и отиде до прозореца.

— Не знам — отвърна след малко. — А може би не само във връзка с вас…

Сутринта на трети август Професора се появи неочаквано след цели две седмици отсъствие.

— Не зная дали да се радвам, или не. Вие се прославихте в цяла Америка. Едно илюстровано списание публикува обширно интервю с вас, разбира се, фалшификат. Заглавието е: „Как ме порази мълния!“ И тази фалшива публикация произведе истинска сензация и всички започнаха да я препечатват. Комитетът по печата ни информира, че трима кореспонденти на големи американски вестници пристигнали вчера в страната и искат непременно да се срещнат с вас. Съобщили им, че засега лекарите не разрешават посещения при вас. Но колко дълго ще могат да ви крият? Възможно е сега, в този момент, вестникарите да са започнали разследването си. Младшият персонал от болницата ще им каже всичко, което знае, и дори ще добави нещо от себе си. Ще се намерят достатъчно информатори и тук… Що се отнася до снимките, нямам никакви илюзии. Вас, без съмнение, вече са ви заснели, при това неведнъж, по време на разходка, до прозореца, а може би дори и в спящо положение в леглото… Но виждам, че това изобщо не ви впечатлява — забеляза Професора. — Нищо не казвате…

— Ами, просто ви слушам. Чакам продължението…

Без да свали изпитателния си поглед, Професора се приближи до него.

— А вие откъде знаете, че има продължение?

— Просто се досетих, като видях, че нервничите. Не ви бях виждал такъв.

Професора се усмихна горчиво:

— Може да сте забелязали, че не съм с много здрави нерви… Но да се върнем на въпроса. Възникнаха редица усложнения, особено през двете седмици, в които отсъствах.

— Заради мен ли?

— Не, не заради вас. И не заради мен. Вие не сте напускали тази територия — това го знам, защото звънях всеки ден. А аз, за двете седмици, прекарани в Предял, в Карпатите, не съм обсъждал с никого тази ситуация, освен с двама колеги, в чиято коректност не бих могъл да се усъмня… Но все пак нещо се е случило. Госпожицата от номер шест, която ви пробутаха от Сигуранца, изчезна преди десет дни. Там отдавна са я подозирали, че е двоен агент. Но че е работила за Гестапо, не са могли да предположат.

— Значи — каза тихо той, — била е двоен агент. Но как са могли толкова бързо да го установят?

— Просто са разкрили една шпионска мрежа, в която е участвала и тя. Арестували са и тримата агенти, които в продължение на няколко нощи са ви дебнали в колата с изгасените фарове. От Сигуранца не без основание предполагат, че именно тези тримата са искали да ви отвлекат и да ви прехвърлят през границата в Германия. Но са сгрешили само в едно: ставало дума не за някой от лидерите на легионерите, а за вас лично.

— Но за какво съм им притрябвал аз? — засмя се той.

Професора тръгна към прозореца, но спря, обърна се и го изгледа.

— Ами, защото вие сте това, което сте сега, след всичко онова, което ви се случи.

Професора започна бавно да крачи от креслото до вратата и обратно.

— Аз никога не съм си правил илюзии — продължи Професора. — Знаел съм, че все някога тази информация ще изтече. Затова и пишех редовно в „Ла Прес медикал“. Исках в крайна сметка сведенията да бъдат от първа ръка. Разбира се, не съм разкрил всичко. Задоволявах се да давам сведения за етапите на възстановяването ви до физическата и умствената норма. Само веднъж си позволих да намекна, и то доста неясно, за процеса на подмладяване. А за хиперамнезията, разбира се, не споменах нито дума… Но те разбраха всичко. И за вашата феноменална памет, и за това, че сте си спомнили всички езици, които сте изучавали през младостта. По този начин вие се превърнахте в може би най-интересния и най-ценния екземпляр от човешкия род на нашата планета днес. Всички учени медици по света искат да ви притежават поне за кратко време в университетите и в институтите си.