Мирча Елиаде - Младост без младост (Фантастична проза)

— Като опитно морско свинче, нали?

— Да, може да се каже и така. Ясно е защо Гестапо иска да ви отвлече. Там разполагат с информация на госпожицата от стая номер шест.

Професора замълча за миг, после неочаквано се засмя.

— Беше ви приятелка само за една нощ или за повече?

— Боя се, че не беше само за една — призна си и целият се зачерви.

— Така че вашата приятелка се оказа по-ловка, отколкото са предполагали господата от Сигуранца. И тя не се е ограничила само с проверка на вашата потентност и не само чрез парасомнамбулистичните ви състояния е проверила какъв сте. Не! Постъпила е строго научно: записала е на малък магнетофон всички ваши разговори с нея, по-точно вашите дълги монолози, и ги е предала в Сигуранца. А там е имало доста интересни неща. Например, чели сте й стихове на много езици, а когато тя ви е задавала въпроси на немски или на руски, вие сте й отговаряли направо, без никакви затруднения. Освен това е съставила списък на всички граматики и речници, които получихте от домашната си библиотека. И цялата събрана информация тази дама много предвидливо е дублирала за своите шефове в Гестапо. Предполагам, че някой от висшите чинове там е прослушал лентите и се е разпоредил да ви отвлекат.

— Ясно! — промълви тихо и избърса челото си.

Професора пак отиде до прозореца и дълго оглежда градината, преди да продължи:

— Разбира се, охраната се е увеличила поне десет пъти. Вие може и да не сте забелязали, но вече от няколко дни в съседните стаи са настанени агенти. А през нощта — може ли да си представите, дори патрулират по улицата… И като се има предвид, че скоро ще ви изпишат…

— Жалко — въздъхна той. — Вече свикнах тук… дори взе да ми харесва.

— Посъветваха ни вече да започнем да ви дегизираме. Първо ще трябва да си пуснете мустаци. После, казаха ми, че ще поработят над вашата външност — ще ви боядисат косата, ще променят прическата ви, за да не приличате на снимките, които са ви направили тайно през последните седмици. Уверяват ме, че ще могат да ви състарят с десет-петнайсет години. При изписването си оттук ще изглеждате поне на четирийсет… — Професора уморено замлъкна и се отпусна в креслото. — За щастие, повече не сте повтаряли онези кризи на парасомнамбулизъм, нали? Или поне така ми казаха от болницата…

Денят обещаваше да бъде горещ. Свали болничния халат, облече най-тънката пижама, която откри в шкафа, и се излегна. „Ти отлично разбираш — дойде му тази мисъл в главата, — че не си сомнамбул. Държеше се като такъв, за да ги затрудниш. Но сега тази необходимост отпадна…“

— Двойник — прошепна си той. — Предупреждава ме за въпросите, които се каня да задам. Същински ангел хранител!

„Какво пък? Тази формула е точна и плодотворна“. „А има ли други?“ „Има и то много. Някои вече излязоха от употреба и се превърнаха в анахронизъм, а други са напълно активни, особено там, където християнството съумя да съхрани в теологията, а също и в практиката древните митове“. „Например?“ — усмихна се заинтригуван. „Например, наред с ангелите, серафимите, херувимите… Същества предимно междинни“. „Междинни, означава ли, че са на границата между съзнателното и несъзнателното?“ „Да, но също и между Природата и Човека, между Човека и Бога, Рациото и Ерос, мъжкото и женското начало, мракът и светлината, Духа и Материята…“

Забеляза, че се смее и се повдигна на лакти. Внимателно огледа стаята, после заговори тихо, но отчетливо:

— И така, ние се върнахме към моята стара страст — философията. Ще успеем ли някога по пътя на логиката да представим реалността на външния свят. И метафизиката, която засега, според мен, е единствената логична конструкция.

„Ние се отделихме от темата на дискусията — дочу отново мислите си. — Смисълът не е в реалността на външния свят, а в обективната реалност на «двойника», или на ангела хранител, както на теб ти харесва повече. Нали така?“ — „Да, така е. Аз не мога да повярвам в обективната реалност на личността, с която беседвам. Приемам я за свой двойник.“ „В определен смисъл е така. Но това не означава, че личността не съществува сама по себе си, независимо от съзнанието, чиято проекция, по всяка вероятност, се явява именно тя.“ „Бих искал да повярвам в това, но…“ „Зная, че в метафизичните спорове емпиричните опити не са доказателство. И все пак не искаш ли да получиш сега, веднага, рози от градината?“

— Рози ли? — възкликна, разтреперан. — Винаги съм обичал розите.

„Къде да ги натопя? Не и в чашата!“ „В чашата — не, в никакъв случай. Сложи една роза в дясната ми ръка, другата постави на коленете ми, а третата — да речем…“