Мирча Елиаде - Младост без младост (Фантастична проза)

— Опитайте се да опишете, колкото можете по-точно и по-подробно, какво означава за вас това „някой друг“ — каза му веднъж Професора. — В какъв смисъл се чувствате чужд на самия себе си? Нещо подобно на това, че още не сте се „обосновали“ в тази нова за вас ситуация. Така ли е? Много е важно. Записвайте си всичко, което ви идва наум. Ако нямате желание да пишете или пък това ви уморява, включвайте магнетофона и говорете, като съобщавате деня и часа, както и мястото — дали диктувате в леглото, или по време на движение…

В последните дни от пребиваването си в болницата изписа почти цяла дебела тетрадка. Отбелязваше си всичко подред: заглавията на книгите, които някога беше чел (много му харесваше да уточнява годината и мястото на издаването им, времето, когато беше прочел всяка една от тях — така проверяваше възвръщането на паметта), стиховете на всички езици, които някога бе изучавал, математическите задачи, сънищата, сторили му се знаменателни… Но нещо му пречеше да пише през последните дни. Какво беше то — не можеше да разбере и затова реши да сподели с Професора съмненията си.

— Много е важно да се установи скритата причина за вашата вътрешна съпротива — обясни Професора. — Опитайте се да я откриете, макар и приблизително. Това, което искате да кажете, се отнася до определени събития от вашето минало или напротив, свързано е с вашето сегашно положение, което си остава загадка за нас?…

Отдръпна се от прозореца, отиде до леглото и се излегна по гръб, вперил очи в тавана.

— Донесох ви семейния албум — каза Професора. — Тук са вашите снимки от лицея и от университета, от едно пътуване до Италия — и добави: — Не искате ли да ги видите още сега?

— Откровено казано, не!

— И защо?

— Дори не зная сам! Някакво усещане, че съм се отървал от миналото. И вече не съм аз.

— Интересно — замисли се Професора, — добре ще е да го проучим…

Накрая все пак се съгласи да прелисти албума. Седнал на стол до леглото, Професора го наблюдаваше изпитателно. После неочаквано попита:

— За какво си мислите в момента? Какви спомени ви спохождат? Какви асоциации?

Той нерешително поглади с лявата длан лицето си и на няколко пъти повтори:

— За Бога, това вече ми стана нервен тик!… Прекрасно си спомням кога и къде са правени тези снимки, всяка една от тях. Не само годината, но мисля, че и точната дата. Чувам гласове, различавам думи, усещам особения мирис на това или онова място… Ето, тук например сме с Лаура в Тиволи. Само като погледна снимката, потъвам в слънчевото утро, в благоуханието на олеандрите, но ето че усещам неприятна химическа миризма и си спомних как по пътя, по който минахме, видяхме два котела с нагорещен мазут.

— Хиперамнезия със странични ефекти — промърмори Професора.

— Чудовищно — възкликна — и напълно безполезно…

— На вас ви се струва безполезно, защото ние още не знаем какво да правим при това фантастично възвръщане на паметта… — усмихна се Професора. — Имам добри вести за вас. След няколко дни ще получите книги от вашата лична библиотека, книгите от първия списък, който ни предоставихте, т.е. всички граматики и речници, които поръчахте. Бернар е твърде ентусиазиран, каза, че това ще бъде най-добрият тест. Особено интересно за него е вашето отношение към китайския език. Преди всичко фактът, че сте започнали да изучавате китайски през младостта си, после сте го изоставили за десет-дванайсет години, още преди войната, а след войната отново сте се заловили с него, след което окончателно сте го изоставили. Затова тук можем да говорим за няколко наслоявания на паметта. Ако си дадете труд да се вслушате в самия себе си и да записвате всичко, ние ще можем да установим кой точно пласт от паметта ще реанимира първи…

Известно време се умълчаха, гледаха се очи в очи, като всеки очакваше другият да заговори.

— Какво мислят за моето изчезване в Пиатра Нямц? — не издържа той. — Питам не от любопитство, а просто искам да разбера какви възможности ми се откриват…

— Възможности ли? За какво? — изненада се Професора, но после се усмихна неловко, усети цялата неуместност на думите си.

— Ами, шансове да започна живота си отново, без да рискувам да прибавя към него предишната си биография.

— Засега не мога да ви кажа нищо определено. Носят се слухове, че сте в болница някъде из Молдова и че сте изгубили паметта си. Някой бил казал, че по Великден, в събота, ви е видял на гарата в Пиатра Нямц, но не знаел в кой влак сте се качили, човекът бързал да се прибере вкъщи…