Габриел Маркес - За любовта и други демони

За сметка на това Мартина Лаборде, сестрата човекоубийца, не срещна ни най-малка съпротива от Сиерва Мария. Бе надникнала в килията на пръсти, сякаш случайно, и я бе видяла завързана за краката и ръцете на леглото. Момичето застана нащрек и задържа очите си приковани и бдителни, докато Мартина му се усмихна. Тогава също се усмихна и се предаде без условия. Беше все едно, че душата на Доминга де Адвиенто е наситила въздуха на килията.

Мартина й разказа коя е и защо е там до края на дните си, макар че бе загубила глас от толкова разтръбяване на невинността си. Когато попита Сиерва Мария какви са причините за затварянето й, тя едва можа да й каже това, което знаеше от екзорсиста си:

„Имам вътре дявол.“

Мартина я остави на мира, мислейки, че лъже или са я излъгали, без да знае, че тя е една от малкото бели жени, на които е казала истината. Обясни й нагледно изкуството да се бродира и момичето я помоли да го развърже, за да се опита да направи същото. Мартина й показа ножицата, която носеше в джоба на робата си с други приспособления за шиене.

„Това, което искаш, е да те развържа“, й каза. „Но те предупреждавам, че ако се опиташ да ми навредиш, имам как да те убия.“

Сиерва Мария не се усъмни в решителността й. Накара я да я развърже и повтори урока с лекотата и добрия слух, с които се научи да свири на теорбата. Преди да се оттегли, Мартина й обеща да получи разрешение да гледат заедно, следващия понеделник, пълното слънчево затъмнение.

На зазоряване в петък лястовичките се сбогуваха с широка обиколка в небето и поръсиха улици и покриви с вихрушка от предизвикващо гадене индиго. Беше трудно да се яде и да се спи, докато пладнешкото слънце не изсуши упорития тор и вечерният бриз не прочисти въздуха. Но ужасът надделя. Никога не се бе виждало лястовичките да цвъкат насред полет, нито пък миризмата на курешките им да пречи да се живее.

В манастира, естествено, никой не се усъмни, че Сиерва Мария има достатъчна сила, за да промени законите на миграциите. Делаура го усети дори в твърдостта на въздуха, в неделята след службата, докато прекосяваше градината с кошничка сладки от пазара. Сиерва Мария, чужда на всичко, все още носеше броеницата, окачена на врата й, но не отвърна на поздрава му, нито благоволи да го погледне. Той седна до нея, сдъвка с наслада една алмохабана 24 24 Алмохабана — сладка питка от царевично брашно, яйца и сирене. — Б.пр. от кошничката и каза с пълна уста:

„Има вкус на Божия благодат.“

Доближи към устата на Сиерва Мария другата половина на алмохабаната. Тя я избягна, но не се обърна към стената, както друг път, а даде знак на Делаура, че надзирателката ги шпионира. Той направи енергичен жест към вратата.

„Махнете се оттам“, нареди.

Когато надзирателката се отдръпна, момичето пожела да засити отлагания си глад с половинката алмохабана, но изплю хапката. „Има вкус на лястовичи курешки“, каза. Настроението й обаче се смени. Улесни лечението на охлузванията, които щипеха гърба й, и обърна внимание на Делаура за пръв път, когато откри, че ръката му е превързана. С невинност, която не можеше да бъде престорена, го попита какво му се е случило.

„Ухапа ме една бясна кучица с опашка, дълга повече от метър“, каза Делаура.

Сиерва Мария пожела да види раната. Делаура си махна превръзката и тя едва докосна с показалеца си червеникавовиолетовия кръг на възпалението, все едно е жарава, и се засмя за пръв път.

„По-лоша съм от чумата“, каза.

Делаура не й отговори с евангелията, а с Гарсиласо:

„Лесно можеш да го сториш с можещ да го понесе.“

Тръгна си въодушевен от откритието, че нещо огромно и непоправимо бе започнало да става в живота му. Надзирателката му напомни на излизане, от името на абатисата, че е забранено да се внася храна отвън поради опасността някой да им изпрати отровни храни, както се случило по време на обсадата. Делаура я излъга, че е внесъл кошничката с разрешението на епископа, и изрази сериозно възражение срещу лошата храна на затворничките в манастир, прочут с добрата си кухня.

По време на вечерята чете на епископа с нова сила. Придружи го във вечерните молитви, както винаги, и остана със затворени очи, за да мисли по-добре за Сиерва Мария, докато се молеше. Оттегли се в библиотеката по-рано от обикновено, мислейки за нея, и колкото повече мислеше, толкова повече му се искаше да мисли. Повтори на глас любовните сонети на Гарсиласо, уплашен от подозрението, че във всеки стих се съдържа шифровано предсказание, което има нещо общо с живота му. Не успя да заспи. На зазоряване се сгъна върху писалището, с чело, опряно върху книгата, която не прочете. От дълбините на съня чу трите ноктюрни 25 25 Ноктюрно — всяка от трите части на утринната служба в католическата църква. — Б.пр. на утринната служба на новия ден в съседния храм. „Бог да те спаси, Мария де Тодос лос Анхелес“, каза, докато спеше. Собственият му глас го събуди изведнъж и видя Сиерва Мария със затворническата роба и косата на буен огън върху раменете, която изхвърли стария карамфил и сложи букет новородени гардении във вазата на масата. Делаура, с Гарсиласо, й каза с пламенен глас: „За вас съм се родил, за вас живея, за вас на смърт готов съм и за вас умирам.“ Сиерва Мария се усмихна, без да го погледне. Той затвори очи, за да се увери, че това не е игра на сенки. Видението се бе разсеяло, когато ги отвори, но в библиотеката витаеше уханието, оставено от спомена за нейните гардении.