Робърт МакКамън: Стингър

Джеси продължаваше да го масажира, но мускулите му бяха все още напрегнати. Тя беше наясно какво минаваше през ума му. Същото нещо, което бавно беше изпепелявало духа му.

Том гледаше втренчено слънчевите ленти по стената.

— Щеше ми се да имам поне още три месеца. Само три. — Внезапно си спомни деня, в който той и Джеси се бяха дипломирали от Тексаския щатски университет и излизаха навън, посрещнати от потоци слънчева светлина, готови да покорят света. Сега му се струваше, че оттогава бяха минали сто години. Напоследък много често си мислеше за Роберто Перез. Не можеше да изгони образа на момчето от съзнанието си. Много добре знаеше защо. — Роберто Перез — продължи той. — Спомняш ли си да съм ти говорил за него?

— Да, мисля, че си ми говорил.

— Завърши преди шест години. Живееше в Бордъртаун, бележките му не бяха много добри, но той непрекъснато питаше. Искаше да знае, но се въздържаше да прави тестовете много добре, защото това нямаше да направи добро впечатление сред момчетата. — На лицето му отново се появи горчивата усмивка. — Мак Кейд го чакаше още в деня, в който завърши. Видях го как се вмъкна в неговия мерцедес и потеглиха. Братът на Роберто ми каза по-късно, че Кейд му бил намерил работа в Хюстън. Получавал добри пари, но не му било много ясно каква точно била работата му. След това един ден дойде при мен и каза, че аз трябва да науча какво се е случило с Роберто — бил убит в един мотел в Хюстън. Провалила се някаква сделка с кокаин и напълнили корема му с куршуми. Но семейството на Роберто изобщо не обвини Кейд. Изобщо! Роберто бил изпращал вкъщи много пари. Кейд подари на господин Перез нов буик. Понякога след училище минавам с колата покрай къщата на Перез — буикът стои, вдигнат на трупчета в предния двор.

Той стана изведнъж, отиде до прозореца и отново дръпна щорите настрана. Чувстваше как отвън горещината набира сила и топлият въздух започва да трепти над пясъците и бетона.

— В последния ми клас имам двама, които ми напомнят Перез. Нито един от тях не е получил на тест повече от четири минус, но в лицата им можеш да видиш и нещо повече. Слушат внимателно, виждам ги как попиват нещата. Но правят само толкова, колкото е нужно, за да минат. За повече не си правят труд. Сигурно ги знаеш по име. Локет и Джурадо. — Той я погледна бързо.

Джеси го беше чувала преди да споменава тези имена и кимна утвърдително с глава.

— Нито един от тях не пожела да се яви на приемните изпити за колеж — продължи Том. — Джурадо направо ми се присмя, когато му споменах за колеж. А Локет ме изгледа така, сякаш бях паднал от небето. Утре е последният им ден. Ще се дипломират другата неделя и край. Кейд ще ги чака. Сигурен съм.

— Ти направи каквото можа — каза Джеси. — Сега всичко зависи от тях.

— Точно така. — Том стана и за миг се открои на фона на пурпурното сияние отвън, сякаш бе застанал пред отворена пещ. — Този град, този проклет, забравен от Бога град! Никой не може да израсне тук. Започвам да си мисля, че има по-голяма нужда от ветеринарен лекар, отколкото от учител.

Джеси направи неуспешен опит да се усмихне.

— Ти се грижи за твоите зверове, аз ще имам грижата за моите.

— Да. — Том се усмихна с усилие. Отиде до леглото, зарови пръсти в късо подстриганата й тъмнокафява коса и я целуна по челото. — Обичам те, докторе. — Облегна за малко глава на нейната. — Благодаря ти, че ме слушаш.

— И аз те обичам — каза в отговор тя и го прегърна. Останаха така за малко. След това Джеси каза: — Значи — яйца на очи?

— Да. — Том се изправи. Лицето му беше малко по-отпуснато сега, но в очите му все още се таеше тревога. Джеси знаеше, че макар и да бе добър учител, Том се мислеше за неудачник в професията. — Предполагам, че отдавна са изстинали. Ела да ги хапнеш.

Джеси се измъкна от леглото и последва съпруга си по късото коридорче към кухнята. И тук имаше вентилатор на тавана, който се въртеше бавно. Том беше вдигнал щорите на западните прозорци. Светлината от тази посока все още беше примесена с виолетово, но небето над Шезлонга вече беше яркосиньо. Том беше напълнил четири чинии с бекон, яйца на очи и препечени филийки и ги беше поставил на малката кръгла масичка в ъгъла.

— Хайде, сънльовци, ставайте! — извика той към спалнята на децата, откъдето се чу само вялият глас на Рей.

Джеси отиде до хладилника и щедро си сипа мляко в кафето. В това време Том пусна радиото за новините в шест и половина, предавани по радиостанцията във форт Стоктън. Стиви влезе със скок в кухнята.