Робърт МакКамън - Стингър

— Да — отговори той от дълбините на къщата, — слушам те.

Тя продължи да бръщолеви, а Ной се замисли как ли би се променил животът му, ако метеорът беше паднал точно върху тавана на спалнята й. Нямаше достатъчно горещо местенце за нея на хълма Джошуа Трий.

Животът в Пъкъл и Бордъртаун продължаваше да тече и да носи по течението си и други човешки съдби: отец Мануел Лапрадо слушаше изповеди в Католическата християнска църква, докато преподобният Хейл Дженингс записваше мислите си на хартия и работеше върху неделната си проповед в Баптистката църква на Пъкъл. Сардж Денисън дремеше, излегнат в шезлонга си на верандата, лицето му от време на време трепваше от неприятните спомени, а дясната му ръка висеше надолу и потупваше невидимия Скутър по главата. Рик Джурадо нареждаше кутии в склада на железарския магазин на Коубър Роуд. В джоба му тежеше Божият гняв, а мислите му се въртяха около казаното от мистър Хамънд днес. От един високоговорител гърмеше хеви-метъл музика и огласяше Крепостта на ренегатите в края на улица „Травис“. Докато Боби Клей Клемънс и неколцина други ренегати пушеха марихуана и клюкарстваха, Гнуси и Танка лежаха на гол матрак в другата стая, отпуснали влажните си тела след секса — единствената дейност, заради която Танка сваляше футболната си каска.

Денят преваляше. Една пощенска камионетка напусна града и понесе на север към Одеса товара си от писма. Голям процент от тях бяха молби или други документи за работа, както и жалби пред роднини, целящи по-щедри привилегии при гостуване. От всички хора единствено пощенският служител чувстваше пулса на Пъкъл и можеше да види разкривения почерк на смъртта върху пликовете.

Слънцето залязваше, а електронният часовник на Първа Тексаска банка отчиташе температура от трийсет и четири градуса в пет часа и четирийсет и девет минути.

— Знам, че линията не е кодирана — каза Роудс на дежурния офицер в базата на Военновъздушните сили в Уеб. — Нямам шифроващ апарат, нито пък време за него. Офицер съм от програмата „Синя книга“. Направете справка.

Изчакваше дежурния да провери кода му, без да остави слушалката. От кабинета се чу обичайният смях на публиката при комедийните сапунени опери — значи телевизионния канал отново беше сменен. Минаха около шест секунди и смехът секна. Чу се бейзболен коментатор, който се задържа малко по-дълго.

— Да, сър, слушам ви. — По гласа предположи, че дежурният беше млад и нервен. — Какво мога да направя за вас, сър?

— Нужен ми е транспортен самолет, който да ме чака, зареден с достатъчно гориво, за да се прекоси цялата страна, и да има осигурено предимство във въздушните коридори, защото ще определям курса във въздуха. Предупредете полковник Бъкнър, че пристигам с товар от мястото на инцидента. Искам и видеоапаратура на борда. Предполагаемото време на пристигането ми в Уеб е между два и три часа. Записахте ли?

— Да, сър.

— Прочетете ми го отново. — Чу, че каналът отново беше сменен — някакво предаване за заложници в Средния изток. Дежурният офицер прочете всичко съвсем точно и Роудс каза: — Отлично. Прекъсвам връзката. — Окачи телефона и отиде в кабинета.

Дофин седеше на пода, този път с кръстосани крака, сякаш беше разбрала, че клекналото положение натоварва човешките коленни стави. Беше доближила лице на около две педи от екрана и наблюдаваше новините за наводненията в Арканзас.

— Де да можехме да получим малко от този дъжд! — каза Гънистън и отпи от пепсито си.

Дофин посегна и докосна екрана. Цялата картина се разкриви и ЩРАК! — каналите се смениха. Този път даваха Уди Кълвача.

— Страхотно-о-о! — Рей седеше на пода, не твърде близо, но не и далеч от Дофин. — Тя има дистанционно управление в пръстите си.

— Вероятно нещо като електромагнитен пулс — каза му Роудс. — Може да използва електричеството в тялото на Стиви, а може и да произвежда свое.

ЩРАК! Последва уестърн — Стийв Маккуин във „Великолепната седморка“.

— Божичко, това е най-дивото нещо, което някога…

— Млъкни! — Самообладанието най-накрая беше напуснало Джеси и тя не можеше повече да издържа. — Затваряй си устата. — Очите й блестяха от гняв и сълзи и Рей я гледаше слисано. — Няма нищо „диво“ в това! Сестра ти ИЗЧЕЗНА! Разбираш ли?

— Аз… Не исках…

— Тя ИЗЧЕЗНА! — Джеси тръгна към Рей, но Том бързо стана от стола си и я хвана за ръката. Тя се дръпна да се освободи. Лицето й беше напрегнато и измъчено. — ИЗЧЕЗНА и остана само ТОВА! — Джеси посочи Дофин. Съществото все още се взираше в екрана, без да обръща внимание на думите й. — О, божичко… — Гласът на Джеси секна и тя скри лице в шепите си. — О, мили боже… Исусе Христе…