Робърт МакКамън - Стингър

Мушна се зад волана. Зарра седна отпред до него и щом Рик превъртя ключа, моторът на камарото забоботи. Той си сложи слънчевите очила с черни рамки и вече напълно превъплътен, даде газ.

Минаваше девет, когато един кафяв пикап спря до повредената камионетка на Джеси Хамънд. От него слязоха Джеси и шофьорът — Бес Лукас: жилава петдесет и осем годишна жена с посивели коси, яркосини очи и привлекателно овално лице. Носеше джинси, бледозелена блуза и сламена каубойска шапка. Като видя обезобразения мотор, тя премигна слисана.

— О, боже! — изрече. — Сигурна съм, че оттук вече нищо няма да върши работа. — Моторът беше изстинал и съвсем притихнал. Под него проблясваше локвичка масло. — Какво ли го е разкъсало така?

— Не знам. Както ти казах, парче от онова, което мина, удари капака. Като тези там. — Джеси тръгна към синьо-зелените парчета, които бяха престанали да изпускат дим, но във въздуха все още се носеше зловоние като от разтопена пластмаса.

Бес и Тайлър също чули шума и мебелите в дома им танцували в продължение на няколко секунди. Когато излезли навън, видели, че във въздуха се е вдигнал много прах, но не забелязали и следа от хеликоптери или нещо подобно на онова, което Джеси им беше описала. Бес клатеше глава и цъкаше с език. Дупката в мотора беше голяма колкото детски юмрук. Тя се отдалечи от камионетката и последва Джеси.

— Казваш, че това нещо просто профуча, без никакво предупреждение? Накъде отиде?

— Натам.

Джеси посочи на югозапад. Хребетът пред тях пречеше на гледката, но Джеси забеляза пресните следи от реактивни самолети в небето. Беше стигнала до онова заровено в пясъка парче, което беше покрито със странни знаци. От него все още се излъчваше топлина — толкова силна, че Джеси усети как страните й пламват.

— Какво е написано там? — попита Бес. — Нещо на гръцки ли?

— Не мисля. — Тя коленичи на известно разстояние, без да смее да се приближи съвсем. Там, където предметът се беше забил в земята, пясъкът беше изгорял до такава степен, че се бе превърнал в стъклени бучки, а наоколо бяха разпилени почернели парчета от кактуси.

— Това се казва гледка. — Бес също бе забелязала буците стъкло. — Трябва да е било страшно горещо, а?

Джеси кимна и се изправи.

— Ужасно нещо — да си гледаш работата и да те постигне такава катастрофа посред бял ден. — Бес огледа пустошта наоколо. — Може би тук става доста населено, а?

Джеси почти не я слушаше. Беше се втренчила в синьо-зеленото парче. Със сигурност не беше част от метеор. Не приличаше и на част от познатите й летателни машини. Възможно беше да е от някой сателит. Но знаците определено не бяха английски, нито пък руски. Кои други страни имаха изведени в орбита сателити? Спомни си, че над Северна Канада преди няколко години бяха паднали части от космически апарати, а неотдавна това се бе случило и в пустошта на Австралия. Спомни си как след съобщението на НАСА, че някакъв повреден сателит започнал да пада, хората се шегуваха, че може да бъдат ударени от падащи отломъци и носеха каски, за да се спасят от неколкотонните парчета метал.

Но ако това пред нея бе метал, то със сигурност бе най-странният метал, който бе виждала.

— Ето ги и тях.

Джеси вдигна глава и видя двамата ездачи, които приближаваха към тях. Тайлър беше отпуснал Суийтпи в лек галоп, а Стиви стискаше Тайлър отзад през кръста.

Джеси се върна до камионетката, наведе се напред и надникна в дупката, която се беше образувала в блока на двигателя. Каквото и да бе пронизало мотора, не можеше да се види в бъркотията от масло и разкъсани жици и метал. Дали е излязло от долната страна, или беше заседнало някъде? Представяше си лицето на Том, когато му кажеше, че някакъв падащ летателен апарат е пресякъл пътя им и е направил на пихтия…

Тя се спря. Летателен апарат? Дума, която не преставаше да се върти в ума й. Летателен апарат. Е, сателитът беше летателен апарат, нали? Но не можеше повече да се заблуждава. Знаеше много добре какво беше имала предвид. Летателен апарат от открития космос. От някъде далече-далече в космическото пространство.

„Господи! — помисли си Джеси и почти се изсмя. — Трябва да си сложа шапката, преди мозъкът ми да заври.“ Но погледа й се плъзна отново към синьо-зеленото нещо, заседнало в пясъка, и към другите парчета наоколо. „Стига — каза си тя. — Само защото не можеш да го оприличиш на нещо познато, не означава, че е от открития космос! Прекалила си с научно-фантастичните филми, които хващаш от сателита късно през нощта.“