Робърт МакКамън - Стингър

Рик почувства как вътрешностите му се обръщат. Беше видял съществото, изправено до стената, и пребледня. Джеси хвърли бърз поглед към Кърт — на челото и лицето му бяха избили капки пот. Том хвана Джеси за ръката, а Дофин се обърна към едноръкия двойник.

— Вече имаш мен и капсулата ми. Пусни човешките същества да си ходят.

— Затворниците нямат право да заповядват. — Очите на двойника бяха изключително уверени и пълни с презрение. — Хлебарките толкова много искаха да ти помогнат, че сега могат да дойдат с теб в затвора. — Дофин знаеше, че той изказва мислите на Стингър, който в този момент беше зает с подготовката по излитането на кораба и не се обърна от командния пулт. Очевидно Стингър имаше толкова ниско мнение за нея и човешките същества, че не смяташе за необходимо да изпраща още двойници да ги пазят.

— Къде е сестра ми? — Рик се насили да погледне в лицето на съществото. — Какво направи с нея?

— Освободих я. Освободих и другите двама, както освободих и вас. Отсега нататък във вашия живот няма да има нито една прахосана секунда. Там, където отивате, всяка секунда от живота ви ще бъде продуктивна. — Той обърна очи към Дофин. — Не е ли така?

Дофин не отговори. Много добре знаеше какво ги очаква — мъченията на „тестовете“ и най-накрая дисекцията.

— Ще вървим натам. — Единствената ръка на съществото посочи към отвора от другата страна на помещението. — Хайде, тръгвайте! — И той се пресегна да бутне Джеси.

Рик разбра, че бяха загубени. Беше свършено с всичките. И с Миранда. Нямаше какво повече да губи и предпочиташе да умре на Земята, отколкото в космоса или в затвор някъде далеч оттук. Решението бе взето на момента и това го освободи от ужасяващия вцепеняващ страх. Бръкна в джоба си и ръката му стисна предмета в него. С другата хвана съществото за ръката.

Лицето на Мак Кейд се обърна към него с отворена от възмущение уста. Наточеното острие на Божия гняв щракна при излизането си от дръжката.

— На̀ ти това! — извика той.

Винаги е бил бърз. Можеше с лекота да грабне нож, сложен под змия-пясъчница. И сега светкавично замахна и с все сила заби ножа в лявото око на двойника.

В другия край на помещението Стингър обърна глава към тях, но краката му продължиха да се стрелкат по геометричните символи. Той изсъска разгневено и започна да направлява двойника с мозъчните си вълни като майстор-кукловод.

Рик измъкна ножа и замахна към другото око. Съществото дръпна рязко главата си на една страна и острието разкъса бузата му. Кучето на гърдите му отвори широко уста, изпусна капсулата на пода и направи опит да захапе Рик. Успя да докопа само ризата му и я разкъса. Рик стискаше мятащата се ръка на двойника с мрачна решителност и продължаваше да ръга с ножа лицето му, режейки фалшивата плът.

Том се хвърли напред и сключи ръце около кучешката шия. Тя беше страхотно силна. Главата се обърна към Том и челюстите й щракнаха точно пред лицето му. Той продължи да държи кучето за шията даже когато то изкара късите си крака навън и с двата си закривени нокътя одра ръката му.

Тримата се олюляваха, борейки се. Дофин видя как капсулата й отскочи два пъти от пода и се затъркаля към Стингър. Тя побягна след нея, прескачайки жиците, които предаваха кодираните съобщения от Стингър към машините, произвеждащи двойници. Накрая скочи и успя да я хване.

Стингър се снишаваше от командния пулт. С единия чифт очи следеше биещите се, но другият беше насочен към Дофин. Вътре в тялото му започнаха да проблясват електрически искри и той тръгна с вълнообразни движения към нея. Свистеше като парна машина, която набира скорост.

Опашката на двойника се издигна над главата на Рик, готова да се стовари отгоре му.

Коди излетя от укритието си и се хвърли напред. Протегна се и хвана опашката точно под топката с шипове. Тя го повдигна мощно от пода, но тежестта му все пак я спря. Двойникът изрева от гняв и се опита да се отърси от Коди.

Другите видяха как Коди се вкопчи в опашката, но нямаше време да разберат откъде изскочи. Всичко ставаше светкавично бързо. Ръката на двойника мяташе Рик на всички страни, докато той продължаваше да забива ножа си чак до металния череп. Ръката на Том беше обляна в кръв и ужасна болка пулсираше през цялото му тяло. Можеше да удържи главата на кучето още само няколко секунди.

Джеси притича до Дофин. Вдигна я и я прегърна закрилнически, както би направила всяка майка с детето си. Стингър се приближаваше към тях с нарастваща скорост.