Робърт МакКамън - Стингър

— Да! — обади се Пекуин. — Видях го преди около час, човече. Каза, че си отива вкъщи.

Рик се замисли за миг. Крауфийлд живееше в една барака на края на Трета улица. Не беше сред любимците му, но беше кротал, а това го правеше също и брат. Всички други кротали бяха налице, с изключение на петимата, останали да лежат в клиниката. Камарото на Рик все още се намираше пред къщата му на Втора улица.

— Моторът ти отвън ли е? — попита той Коди.

— Да. Защо?

— Двамата ще идем до къщата на Крауфийлд да проверим нещата.

— В никакъв случай. Тъкмо си тръгвах. — Времето за забавления свърши и Коди се опита да тръгне към вратата, но кроталите му преградиха пътя отвсякъде.

— Дойде, за да покажеш колко си смел, нали? — попита го Рик. — А може би и по друга причина. — Беше видял как Коди върти глава и разбра кого търсеше. Миранда седеше с Палома в една редица столове на половината разстояние до олтара. — Длъжник си ми. Искам да ми се издължиш веднага.

Той извади заредения пистолет от колана си и завъртя барабана на една педя от лицето на Коди.

— Съгласен ли си, мъжкар?

Коди видя високомерното предизвикателство в очите на Рик и се усмихна мрачно.

— Имам ли избор?

— Отдръпнете се — каза Рик на останалите. — Оставете го да върви, ако иска.

Те се отдръпнаха и му направиха пътека до вратата.

На Коди хич не му пукаше за Съни Крауфийлд. Нито пък му се искаше да се среща отново със Стингър. Тъкмо се канеше да тръгне към вратата, когато… тя се появи, застанала точно зад брат си. Потното й лице блестеше, обградено от мокри къдрици, под очите й се бяха образували тъмни сенки, но въпреки всичко си оставаше готино маце. Кимна й, но тя не отговори. Рик видя кимването и се обърна. Миранда каза:

— Палома се страхува. Иска да знае какво става тук.

— Ще изхвърляме един боклук на улицата. Всичко е наред.

Погледът й се върна към Коди. Беше най-мръсното и окаяно създание, което беше виждала.

— Здрасти! — каза той. — Помниш ли ме?

Тогава Рик опря дулото на пистолета в бузата му и се наклони напред.

— Не говори със сестра ми — предупреди го той, пронизвайки го с поглед. — Нито дума. Чуваш ли ме?

Коди не му обърна внимание.

— Брат ти и аз ще си направим едно кръгче на мотора ми.

Рик притисна дулото на пистолета още по-силно, но Коди само се ухили. Какво можеше да му направи Джурадо — да го застреля тук, пред свещеника, сестра си, Бога и всички останали?

— Няма да се забавим много.

— Остави го на мира, Рик — каза Миранда. — Свали този пистолет.

Дори и в най-страшните си кошмари Рик не беше виждал такова нещо — Коди Локет на територията на кроталите и на всичко отгоре в църквата! И да говори на Миранда като на стара позната! Вътрешно кипеше от гняв, а не можеше да размаже с юмрук ухиленото лице на Коди.

— Рик! — Сега пък беше резкият глас на Мендоза, който разбута хората и излезе напред. — Остави Коди на мира!

— Няма нищо. Тъкмо излизаме — каза Коди.

Той посегна, хвана пистолета на Рик и го насочи настрани. Усмихна се бегло на Миранда, мина по пътеката между кроталите и се спря на вратата.

— Идваш ли или не?

— Идвам — отвърна Рик.

Коди си сложи очилата и тръгна надолу по стълбите към мотоциклета.

След няколко секунди Рик го последва, мушнал отново пистолета в колана си. Коди се качи на хондата и запали двигателя, а Рик седна зад него. Надвиквайки шума на мотора, той му каза:

— Когато всичко това приключи, ще те набия така, че да съжалиш, задето не съм те оставил там долу, в онази ду…

Коди даде газ, мотоциклетът изрева и се изправи на задната си гума като кон. Рик се уплаши за кожата си и се хвана здраво, а мотоциклетът се понесе напред като стрела.

— Имаме седем минути — каза Том в отговор на въпроса на полковника колко време им остава до крайния срок, даден от Стингър.

Роудс отново насочи вниманието си към Дофин.

— Знаеш, че Стингър може да разруши този град. Знаеш, че ще го направи, ако не те предадем.

— Ако наистина я предадем — каза Джеси, — тогава не става въпрос само за тялото на нашето дете. Щом Стингър се върне при господарите си и им разкаже за нас, те ще нахлуят тук с цяла флотилия.

— Не мога да мисля за това сега! — Роудс избърса лице с ръката си. Апартаментът беше страшно задушен, а през открехнатия прозорец нахлуваше дим. — Всичко, което зная, е, че Стингър иска Дофин. Ако не му я предадем, преди да са изтекли седем минути, ще умрат много хора!

— А още повече ще умрат, след като го направим! — Джеси долови някакъв слаб полъх и вдигна глава, за да го усети по шията си.