Робърт МакКамън - Стингър

Той дръпна с рязко движение дървото, което залостваше като резе вратите, и ги отвори широко. Вътре беше тъмно като в рог. Едрият светлокафяв кон продължаваше да пищи и направо щеше да изкърти дъските.

— Прт, Суийтпи! Успокой се, момчето ми! — извика Тайлър, но конят продължаваше да беснее.

Първата мисъл на Тайлър беше, че змия-пясъчница или скорпион са влезли в обора, но изведнъж последва силно скърцане и подът се разтресе под краката му.

Суийтпи изпъшка, сякаш го бяха ритнали в корема. Нещо изтрещя страхотно и шумът се смеси с писъците на животното. Тайлър погледна през рамо и видя Бес да тича. Лъчът светлина пронизваше мрака. Тя му подаде фенерчето и той го насочи към мястото на коня.

Суийтпи беше потънал до хълбоци в песъчливата земя, а около него стърчаха натрошени дъски. Очите му бяха кръвясали от ужас, а от усилията от ноздрите му излизаше пяна. Задните му крака бяха изчезнали в дупката, а предните риеха напразно. Мускулите по цялото му тяло бяха изпъкнали, напрегнати до скъсване, и животното се мъчеше с всички сили да се освободи от онова, което го теглеше надолу.

Тайлър ахна от ужас и загуби ума и дума. Конят потъна с още половин метър. Оборът кънтеше от рева му.

— Въжето! — извика Бес и посегна към ласото, навито и оставено близо до вратата. На него имаше готова примка и тя само я разшири. Завъртя я високо два пъти и запрати ласото към главата на Суийтпи. Не я достигна с около педя и бързо дръпна ласото назад, за да опита отново. Конят беше потънал вече до плешките. Наоколо хвърчеше пясък.

При следващото хвърляне въжето се плъзна по черепа на Суийтпи и се затегна в основата на шията му. После то се изпъна и започна да се изплъзва така бързо от ръцете на Бес, че дланите й пламнаха. Тайлър пусна пушката, мушна фенерчето между две греди и сграбчи въжето, но и двамата с Бес бяха съборени на земята и онова започна да ги влачи по осеяния с трески под. От Суийтпи се виждаше вече само главата.

Тайлър се опита да се изправи. Въжето беше омотано около ръцете му и раменните му стави изпукаха. Той заби ботуши в земята и се помъчи да се противопостави на тази сила, но пръстите му посиняха, а онова продължаваше да го тегли към мястото на коня. Там стърчеше само муцуната на Суийтпи, но пясъкът вече започваше да се стича и върху нея.

— Не! — изкрещя Тайлър и така се напрегна да удържи въжето, че пръстите му се разпраха като разцепени и обилно полети с кръв наденички. Пясъкът се вихреше в кръг, конят изчезна във водовъртежа му.

Но онази страхотна сила продължаваше да тегли въжето надолу. Бес хвана мъжа си за кръста и двамата отново се строполиха на пода.

— Пусни го! — изпищя тя и Тайлър разтвори окървавените си пръсти, но въжето се беше замотало около китките му.

Бес не се пускаше от мъжа си. В краката и ръцете й се забиваха трески. Тайлър се опитваше да разхлаби въжето и тъкмо когато бяха стигнали дървената преграда около мястото на Суийтпи, той усети, че въжето се отпусна.

Остана да лежи по корем. По лицето му се стичаха сълзи от болка. Бес се претърколи на една страна, пъшкайки тихо.

Той седна и си наложи, въпреки ужасните болки, да стисне въжето и да започне да го издърпва от дълбините.

— Бес, донеси фенерчето — каза й той и тя мълчаливо отиде да го вземе.

Въжето излизаше педя след педя. Бес донесе фенерчето, но лъчът беше отслабнал. Явно се нуждаеше от нова батерия. Тя го насочи към празното място на коня.

Тайлър се приближи, без да спира да тегли въжето. То беше мокро и блестеше на слабата светлина. Всичко му се струваше сън. Това не можеше да е истина. След минута-две Бес щеше да извика, че закуската е на масата и той щеше да се събуди. Потъна до колене в пясъка до разбитите дъски, но продължаваше да тегли и да гледа как въжето излиза с леко плъзгане.

Най-сетне другият му край се появи. Тайлър го вдигна. По въжето се стече гъста сива слуз.

— Прилича на… сякаш е отрязано с трион — каза той.

Пясъкът светкавично се завихри и някаква сянка изскочи така бързо, че Тайлър не успя да реагира.

Срещу него се раззинаха някакви челюсти и сребристосини игли щракнаха върху гърлото му.

Плоската змийска глава започна да се мята злобно насам-натам. Иглените зъби разкъсваха тъкани и артерии. Устата на Тайлър се напълни с кръв. Осъзна, че въжето не беше отрязано, а прегризано.

Това беше последната му мисъл, защото със следващото свирепо замахване съществото му счупи врата. То продължи да се мята и главата на Тайлър, с изхвръкналите от орбитите и невиждащи очи, започна да се откъсва от гръбначния му стълб.