Робърт МакКамън - Стингър

— Лори… — Мозъкът на Кърт запъваше като развален двигател. — Кво правеше под ПОДА?

— Лори. — Главата на момичето се наклони към него. — Това ли е името на Приемника?

— Не. Това е ТВОЕТО име. Господи, нима не си знаеш името?

Момичето не отговори. То примижа бавно и обработи информацията, а после сърдито стисна устни.

— В този случай не може да се комуникира.

Обърна се наляво, направи около три крачки до най-близката маса за билярд и я подхвана за ръба. С бързо движение я тласна напред и масата се вдигна, сякаш беше лека като перце, излетя през витрината и падна на паркинга отпред, като обсипа със стъкло буика на Кърт и пикапа на Пийт Грифин.

Тя нарочно отиде до втората маса, сви юмрук и проби с удар зеления филц. После подхвана масата за единия край и я запрати през стаята върху две машини с електронни игри. Мъжете можеха само да зяпат глупаво с отворени усти, а Джек Блеър едва не припадна, защото знаеше, че бяха нужни поне трима мъже, за да се преместят тези маси за билярд.

Главата на момичето се завъртя бавно да огледа разрушението. Ръката й не беше наранена и тя дори не се задъхваше като се обърна към тях:

— Сега хубавичко шъ си поговорим.

Бърл Кийн изквича като ударено куче и се запрепъва на четири крака към вратата, но беше твърде бавен. Момичето скочи напред и го настигна тъкмо като посягаше към бравата. Хвана го за китката и рязко я завъртя. Костите изпукаха и нащърбените им краища пробиха плътта на лакътя му. Бърл изпищя, все още мятайки се да достигне вратата, но то дръпна силно счупената му ръка и му нанесе удар през лицето с ръба на свободната си длан. Носът на Бърл се пръсна и зъбите отидоха в гърлото му. Той се строполи на колене, а кръвта бликна по обезобразеното му лице.

Джек се пресегна до касата и извади двуцевката си. Докато момичето се обръщаше към него, той я зареди и я опря на рамо. Не знаеше какво чудовище има пред себе си, но нямаше намерение да го сполети участта на Бърл. Натисна спусъка.

Двуцевката изгърмя и ритна. Голяма колкото юмрук дупка се появи в корема на момичето, точно над линията на бикините. Откъм гърба му се разхвърчаха късчета плът и сива тъкан. То залитна и се простря върху стената. После се свлече надолу, оставяйки диря от сива слуз.

— Велики боже! — Кърт наруши тишината след гърмежа. — Ти я уби!

Хал Маккъчинс грабна една щека за билярд и побутна мърдащото в спазми тяло. Нещо като топка от преплетени червеи се гърчеше в раната на корема.

— Господи — задавено каза той. — Пръснал си…

Тя седна.

Преди Хал да успее да отскочи назад, момичето грабна щеката и я издърпа от ръцете му толкова светкавично, че дланите му пламнаха. Удари го с тежкия край през коленете и капачките му се раздробиха. Хал падна по лице.

Тя се изправи. От корема й се стичаше слуз. Устните й бяха разтеглени в злобна усмивка. Червената светлина на фенера се отразяваше в пълна с игли уста.

— Сички искате да поиграем, а? — попита хъхрещият глас. — Бива, бива.

Тя удари силно с тъпия край по главата на Хал Маккъчинс. Щеката се счупи на две, а черепът на Хал се пукна като пришка и мозъкът му лъсна на светлината. Краката му заритаха агонизиращо.

— Стреляй! — изкрещя Кърт, но пръстът на Джек вече натискаше спусъка. Улучено отстрани, съществото се завъртя и политна назад. Във въздуха тегнеше сива мъгла. Кърт изпищя пронизително, защото целите му ръце и риза бяха изпръскани с нещо лепкаво и влажно. Съществото падна на една маса, но се съвзе, преди да падне на пода. В раната му се виждаха ребра, направени от синкав метал, а от дупката стърчеше бодлива намотка от червени черва. Момичето се отправи към бара със счупеното парче щека в ръка.

Джек се мъчеше да сложи нови гилзи в затвора на пушката. Кърт изпълзя на четири крака и се скри под една маса, а Харлан и Пийт се бяха прилепили за стената като буболечки, размазани на предното автомобилно стъкло.

Джек зареди двуцевката и я вдигна да стреля. В това време съществото запрати щеката като копие. Острият й край проникна в гърлото на Джек и излезе от задната страна на шията му заедно с фонтан от кръв. Пръстът на Джек конвулсивно натисна спусъка. Изстрелът откъсна дясната страна от лицето на чудовището, обели сивата тъкан и червеното месо и оголи синята метална скула и челюст. Дясното й око се превъртя в орбитата си и остана с бялото навън. Джек се стисна за гърлото и задушавайки се, падна зад бара.

— Махай се! Махай се! — истерично крещеше Пийт, но Харлан грабна един стол и го запрати по съществото.