Дейкър Стокър - Дракула — Немъртвият

Читателите веднага се досещат, че Бесараб е донякъде и отдаване на почит към сър Хенри Ървинг, чиято смърт през 1905 година не му дава възможност да се включи в описаните събития. Връзката с Ървинг е ясно показана. Куинси Харкър е привлечен от обаянието на Бесараб, както Стокър от чара на Ървинг. Куинси се надява, че Бесараб ще изиграе ролята на Дракула в сценичната версия на романа на Стокър. Самият писател може би също е имал подобни въжделения. Разкритието, че Бесараб е всъщност граф Дракула от романа на Стокър, отговаря остроумно на широко разпространената (макар сериозно оспорвана) хипотеза на много учени, че Стокър е създал своя герой вампир по подобие на властния си работодател.

Очевидно не всички персонажи от романа са взети от „Дракула“. Изкушените ще видят много примери на интригуващи алюзии. Някои са малки, като например случая с Брейтуейт Лоуъри, съквартиранта на Куинси от Сорбоната. Това име се появява в книгата на Брам Стокър, когато Суейлс го вижда изписано на надгробна плоча в Уитби. Всъщност и самият Стокър го е открил там. Друг пример е героят, който писателят е имал намерение да включи в „Дракула“, но после се е отказал. Става въпрос за детектив на име Котфорд. В „Дракула: Немъртвият“ той е възкресен като инспектор Котфорд, който разследва престъпленията на Джак Изкормвача под ръководството на главен инспектор Фредерик Абърлайн (реална личност). Котфорд е обсебен от по-ранния си провал и не спира да се опитва да разкрие мистерията години по-късно.

Стокър и Холт включват доста реално съществували личности в своята книга. Най-очевидната от всички е самият Брам Стокър. Заради ограниченията на повествователното време на авторите се налага да интерпретират малко по-свободно някои факти от биографията на писателя. Затова правят Стокър собственик на все още работещия театър „Лисеум“, който обмисля сценична постановка на романа си. Признава, че в „Дракула“ е слял измислен от него вампирски сюжет и история, разказана му в една кръчма от старец, когото той първоначално мисли за луд. Стокър се среща с главния си герой (което ускорява смъртта му). Бесараб поставя под съмнение някои от „фактите“ в романа и говори с пренебрежение за несъответствията и погрешните заключения в него.

Друг исторически персонаж, включен в текста, е унгарската графиня Елизабет Батори, прочула се със склонността си да се къпе в кръвта на убити девици. Нейното име, както и това на Влад Цепеш, е неразривно преплетено със Стокър и неговия роман. Доказателствата за връзката между нея и „Дракула“ са още по-малко. Но появата й в „Дракула: Немъртвият“ придава много художествена сила на книгата и позволява на авторите да превърнат в символ на „абсолютното зло“ някой друг, освен Дракула.

След многото късчета истинско злато в това произведение е и специалната поява на няколко герои, които определено са израз на почит към личности, свързани с филмовите и литературните версии на историята за Дракула през целия XX век: например Хамилтън Дийн, Том Рейнолдс, Джон Баримор, Реймънд Хънтли, Винсънт Прайс, Кристофър Лий и Луи Журдан. Други пък, които нямат нищо общо със Стокър и романа му, закотвят недвусмислено текста в 1912 година. Като Анри Салме, авиаторът, прелетял от Лондон до Париж същата година. Но безспорно най-изобретателно е включването на юнгата Джон Кофи в текста. Въпреки че няма връзка със Стокър или романа му, той влиза в историята като моряка, който слиза от „Титаник“ в Куинстаун, защото имал лошо предчувствие за съдбата на кораба.

Стокър и Холт създават продължение, което е тясно обвързано с оригинала, но в същото време си позволяват известна свобода с фактите и повествованието — като започнем с пожара в „Лисеум“ и свършим с местонахождението на болницата на Сюард в Уитби. Създават и паралелни сюжети с част от героите от романа на Стокър, като например предишните връзки на Ренфийлд с адвокатската кантора „Хокинс“, ухажването между Джонатан и Мина в Ексетър, основаването на приюта за душевноболни на Сюард. Дори в един от случаите манипулират ключова дата в оригинала — отлагат пътуването на Дракула от Лондон за Трансилвания с няколко дни, за да може да е в британската столица на 9 ноември и да бъде заподозрян, че е Джак Изкормвача.

Пуристите може да се шокират от време на време от тези „грешки“. Макар да изглежда, че двамата автори жертват точността в името на литературното качество (което е напълно приемливо), има и нещо друго. Те възстановяват „истинския“ текст на Дракула, който става основата на тяхното продължение. В същото време признават, че няма една, а много истории за Дракула, като се започне от записките на Стокър и се свърши с последните холивудски версии, и че границите между тях са много размити. Тяхното желание да изтупат от праха и премоделират „Дракула“ е доказателство за нестихващите сила и влияние на романа на Стокър. Както казва професор Ейбрахам ван Хелсинг в оригинала от 1897 година: „Кръгът се разширява като вълна, предизвикана от хвърлен във водата камък“.