Дейкър Стокър - Дракула — Немъртвият

Накрая искам да отбележа, че най-важната ни цел беше с това продължение да поправим неправдите, сторени на оригинала на Брам. За това работихме усърдно. Така аз, като член на семейство Стокър, и Йън, като най-големия жив почитател на Дракула, се надяваме да се извиним за загубата на авторските права върху великолепната безсмъртна история на Брам за почти век. А и всички ужасяващи събития, които с Йън сме описали в романа си, може — както някога е предположил и Брам — наистина да са се случили.

Приятни сънища,

Дейкър Стокър и Йън Холт

Ейбрахам (Брам) Стокър е роден в Клонтарф край Дъблин, Ирландия, на 8 ноември 1847 година. Баща му Джон Ейбрахам Стокър е чиновник в Британската гражданска администрация в Ирландия. Майка му Шарлот Торили от Слайгоу в Западна Ирландия, е активен радетел за социални реформи. Семейство Стокър са протестанти. Брам е третото от седем деца. Има четирима братя (Уилям Торили, Томас, Ричард и Джордж) и две сестри (Маргарет и Матилда).

Брам бил болнаво дете, но така и не намерили причината за честите му боледувания. Докато бил малък, майка му запълвала дългите часове, през които трябвало да пази леглото, с приказки и легенди от родния й Слайгоу, сред които и свръхестествени истории за болести и смърт. Каквито и да били причините за болестите му, докато стане време да постъпи в колежа „Тринити“ в Дъблин, той вече бил здрав и силен младеж, отличен атлет, който се изявявал в университетските състезания по футбол, бягане и вдигане на тежести. Получил награди за майсторството си в дебатите и публичната реч, бил президент на Философското общество.

След като се дипломирал, последвал стъпките на баща си и получил пост в Ирландската администрация. В същото време пишел театрални ревюта в местен вестник. Едно от тях му осигурило среща с Хенри Ървинг, признат по-късно за един от най-великите Шекспирови актьори от Викторианската епоха. През 1878 година, малко след като се оженил в Дъблин за Флорънс Болкоум (която била ухажвана и от Оскар Уайлд), Стокър приел предложение за работа като мениджър на новия театър на Ървниг в Лондон — „Лисеум“. Останал там до смъртта на Ървинг през 1905 година. Много от творбите му, включително и „Дракула“, се появяват през този период. Пишел ги в свободното от натоварения график време. Основните му отговорности били да организира турнетата на трупата в провинцията и чужбина, да води счетоводството и да изпълнява функциите на секретар на Ървинг. Той бил един от най-важните хора зад осемте турнета на „Лисеум“ в Северна Америка. По време на тези обиколки се запознал с Уолт Уитман (от чиято поезия се възхищавал от години) и Марк Твен. Докато работел за „Лисеум“ с великия Хенри Ървинг (който получил рицарско звание от кралица Виктория през 1895 година) Стокър получил достъп до много водещи фигури на своето време. Сред приятелите и познатите му били Алфред лорд Тенисън, сър Ричард Бъртън и Уилям Гладстон. Но най-важно за него се оказало влиянието на самия Ървинг. В „Моите спомени за Хенри Ървинг“ (1906) Стокър отдава заслужена почит на човека, към когото е бил толкова привързан и лоялен.

Въпреки че става известен с „Дракула“, Брам Стокър е автор и още няколко романа и сборници с разкази. Умира на 20 април 1912 година (само пет дни след потъването на луксозния кораб „Титаник“) след боледуване от хроничен нефрит и два последователни инсулта. Останките му се съхраняват в мавзолея на крематориума в лондонския квартал Голдърс Грийн. В некролога, който вестник „Таймс“ публикува, се отбелязва, че Стокър ще бъде запомнен с работата му с Хенри Ървинг. Това, както знаем, не се случва.

„Дракула“ е публикуван в Лондон през 1897 година. От записките на автора става ясно, че е работил повече от шест години върху книгата си, включително по време на ваканциите си и турнетата с театър „Лисеум“ в Северна Америка. Оригиналното заглавие на романа е „Немъртвият“. На 18 май, само дни преди публикуването му, в театър „Лисеум“ се състояло актьорско четене на книгата, за да се запазят авторските права върху сценичните адаптации. Заглавието му било „Дракула: Немъртвият“ и било изнесено пред служителите на театъра и случайни минувачи. Продължило четири часа и в него били включени големи откъси от романа. Най-вероятно представлението е било сглобено набързо от самия Стокър. Решението да се използва името на Дракула в заглавието е било взето буквално в последната минута.