Дейкър Стокър - Дракула — Немъртвият

Спорно е дали Брам Стокър е възнамерявал да напише продължение на романа си. Все още има упорити слухове, че е „планирал да доведе Дракула в Америка и да разкаже друга история с него.“ Но не са открити убедителни доказателства за това твърдение. Краят на романа обаче е достатъчно неопределен и би могъл да подкрепи подобна теза. Методите за унищожаването на трансилванския граф са посочени по-рано в повествованието: трябва да бъде забит дървен кол в сърцето му, след което да бъде обезглавен. Вместо това вампирът е наръган с два ножа. Освен това не е ясно дали ножът на Харкър е отделил главата на Дракула от раменете му. Има противоречие и в твърдението на Мина, че тялото на вампира се е „превърнало в пепел“. Дали това означава, че най-накрая е унищожен, или е проявление на възможностите му да приема различни форми? Стокър оставя отворена още една вратичка, като променя (сам или с помощта на издателя си) първоначално замисления финал. Според оригиналната версия замъкът на Дракула е напълно унищожен от изригване на вулкан. Дали тази промяна не е направена, за да стане краят на произведението още по-отворен? Няма как да знаем.

Текстът е пълен с несъответствия, но това може да се дължи на недоглеждане или бързане от страна на Стокър да завърши произведението си. Каквото и да е обяснението, романът е предизвикал много автори да напишат продължения и да опишат предхождащите събития на неговия сюжет, което е още едно доказателство за нестихващата му популярност и мощ.

„Дракула: Немъртвият“ е майсторско продължение на многопластовия литературен оригинал. Дейкър Стокър и Йън Холт проследяват съдбите на оцелелите герои: доктор Джон Сюард, Артър Холмуд (лорд Годалминг), Ейбрахам ван Хелсинг, Джонатан Харкър и Мина Харкър. Срещата им с Дракула нанася непоправими поражения върху личния и професионалния им живот. Сюард напълно се предава на страстта си към морфина. Артър неуспешно се опитва да преодолее мъката си по загубата на Луси в брак с друга жена и се изолира от предишните си приятели. Ван Хелсинг, вече старец, продължава да е обсебен от идеята да намери чудовището. Бракът на Джонатан и Мина е необратимо разклатен от спомените им за трансилванския княз.

Чрез новите събития в съдбите на героите ние отново преживяваме някои от ключовите случки от сюжета на Стокър: смъртта на Луси, лудостта на Ренфийлд, „кървавото кръщение“ на Мина, преследването из Трансилвания и финалния сблъсък с Дракула. Спойката между епизодите е Куинси Харкър, синът на Джонатан и Мина, който свързва в едно цялата група. Той е споменат бегло от Джонатан Харкър в края на романа и е първият представител на следващото поколение.

Действието в „Дракула: Немъртвият“ се развива през 1912 година. Времето е избрано нарочно, за да позволи появата на Брам Стокър като герой. (Той умира на 20 април 1912 година). Също така авторите могат да обвържат сюжета с плаването на „Титаник“ (което също се състои през април). Тази важна връзка дава възможност за продължение на продължението, като оставя шанс на Дракула да се добере до Америка.

Това решение налага промяна на някои дати от оригинала на Стокър. В „Дракула“ е недвусмислено посочено, че действието се развива през 1893 година. Това се вижда от датите на писмата и от самото повествование. Но за да може да използват порасналия Куинси Харкър като катализатор на събитията (и за да пренесат собствената си история през 1912 година), Стокър и Холт сметнали за необходимо да ситуират случките от „Дракула“ в по-ранна година. Избрали 1888 година, точно толкова преднамерено, колкото и 1912-а. От август до ноември 1888 година Джак Изкормване убива пет жени в Уайтчапъл, Лондон. Няма съмнение, че Стокър е знаел за тези престъпления. Дори директно ги споменава в предговора, който пише за исландското издание на „Дракула“ от 1901 година. Разкриването на самоличността на Изкормвача се превръща във вторичен сюжет на „Дракула: Немъртвият“.

Дракула от този роман е нещо много повече от графа вампир на Брам Стокър. На първо място той е недвусмислено идентифициран като Влад Цепеш, румънския воевода от XV век, прочул се с жестокостта си. Смесването на образите на Дракула и Влад не е ново, популяризира го книгата на Реймънд Макнали и Раду Флореску „В търсене на Дракула“ от 1972 година. Оттам тази теза си проправя път в киното и литературата. Връзката между двамата в романа на Стокър е много по-бледа. Той никъде не споменава името на Влад (няма го и в записките му), нито жестокостите, с които се прочува. Съвременните изследвания доказват, че Стокър не е бил твърде запознат с истинския Дракула. Знаел е прозвището му, че е преминал Дунава, за да се бие с турците, и че е имал „брат непрокопсаник“. За мнозина образите на Влад и Дракула са напълно неотделими един от друг. Но Стокър и Холт извършват нещо много креативно с техния Влад/Дракула. В романа им той идва в Англия, под името Бесараб — от Бесарабия произлиза благородническият род на Влад Цепеш. Представя се за румънски актьор и покорява Европа. Куинси довежда Бесараб в Англия точно както баща му води граф Дракула по същия път. От записките на Стокър се вижда, че според първоначалния му замисъл графът е трябвало да пристигне на пристанище Дувър, където пристига и Бесараб. Но после Стокър заменя Дувър с Уитби, след като посещава този град на най-северния бряг на Англия и решава да го превърне в основна сцена на своя сюжет.