Дейкър Стокър - Дракула — Немъртвият

След като решихме нашият злодей да е Джак Изкормвача, трябваше да му измислим самоличност. Йън беше чел разказа на Брам „Гостът на Дракула“, публикуван след смъртта на автора. Много изследователи смятат, че той е част от първоначалната версия на романа, но е изрязан от издателя. Някои дори мислят, че Брам е смятал да използва сюжета му като основа на продължението. В този разказ главният герой се озовава в гробница с метален кол, забит в покрива й. Надписът на гробницата гласи: „Графиня Долинген от Грац в Щирия, намерена мъртва през 1801 година“. До него на руски е добавено: „Мъртвите пътуват бързо“, Всичко това ясно говори, че гробът е на вампир. Според някои от изследователите Брам се е вдъхновил от кръвожадните подвизи на историческата графиня Елизабет Батори, за да напише „Дракула“, и затова е представил героя си като граф, използвайки нейното прозвище „Кървавата графиня“. Твърди се, че в „Гостът на Дракула“ е описана самата Батори. Тази хипотеза ни допадна и решихме да я развием.

В един от източниците на Йън се предполага, че Батори е далечна роднина на Дракула. Решихме, че това се вписва прекрасно в нашите цели и се възползвахме от този факт. Саксонски автори обвиняват граф Дракула в много кръвожадни престъпления. Същото се отнася и за графиня Батори, за която се твърди, че се е къпела в кръвта на жертвите си. Стори ни се интересно, че двете най-познати исторически личности, свързвани (с право и без) с вампирските легенди, може да са роднини. Главният злодей в романа на Брам от 1897 година е измислен граф, създаден по действителна историческа личност. Ние направихме същото през 2009 година, но с графиня Батори.

Докато още градяхме сюжета, Йън предложи да отидем до музея „Розенбах“ във Филаделфия и да проучим записките, които Брам си е правил, докато е писал „Дракула“. В тях открих герой, който писателят е планирал да включи в книгата, но се е отказал от него в много начален етап от работата си. Става въпрос за детектив на име Котфорд. Винаги ми се е струвало странно, че педантичен автор като Брам не е включил в романа си полицейско разследване на странните смъртни случаи, предизвикани от Дракула. Решихме да включим в нашата история героя на Брам детектив Котфорд и използвахме неговата работа, за да водим читателите през мистериите, които изграждат романа ни.

Йън:С Дейкър фокусирахме вниманието си върху героя на Брам — граф Дракула. Изправихме се пред голяма дилема. Когато в края на XIX век Брам е писал „Дракула“, историческият граф е бил малко известен на Запад и в най-общи линии е бил забравен от историята, Брам е смесил истински факти за него с авторова измислица. Може би го е направил нарочно, за да разграничи своя граф Дракула от историческата личност? Или просто не е успял да научи цялата история за трансилванския владетел и е попълнил белите петна с помощта на фантазията си?

Върнахме се към записките на Брам, за да намерим отговор на този въпрос. Героят Дракула, който той създава през 1897 година, е тайнствен, образован, добре възпитан и сложен. Някои от качествата му си противоречат: хем е благородник с висока култура и много знания, добре запознат с миналото на страната си, хем е див звяр, ръководен от инстинктите си за самосъхранение. Роден е през XV век, на моменти се опитва да се впише в XIX век, като прегръща модернизацията, в други моменти я отрича. Разкъсван е от вътрешна морална борба, когато се опитва да оправдае нуждата си да убива. Отнема живот само когато е необходимо и според него води към по-добро.

Веднага усетих, че героят на Брам е много близък до своя прототип. Той също се е борил срещу историческите промени и се е опитвал да върне своето обкръжение към дните на Кръстоносните походи. Истинският граф Дракула също винаги е намирал начин да оправдае тъмните си дела, като е твърдял, че няма избор и че жертвите сами са избрали съдбата си, като са постъпили по един или друг начин.

По времето, когато е писал романа, Брам не е можел да направи героя си напълно идентичен с прототипа. Но и двамата знаехме, че приликата между литературния герой и историческата личност не е съвпадение.

След издаването през 1972 година на книгата „В търсене на Дракула“, границата между историческия трансилвански благородник и измисления граф беше непоправимо заличена за широката публика. Двамата завинаги се сляха в поп културата чрез първата сцена от филма на Франсис Форд Копола „Дракула“. Като се опирахме на приликите между героя на Брам и историческата личност и като се съобразихме с отношението на публиката към тях, с Дейкър решихме, че нямаме друг избор, освен веднъж завинаги да слеем двамата. Освен това сме убедени, че ако Брам трябваше да напише романа си днес и се бе възползвал от цялото богатство от историческа информация за граф Дракула, неговата задълбоченост и усетът му към детайлите щяха да го накарат да създаде исторически автентичен герой.