Дейкър Стокър - Дракула — Немъртвият

В романа на Брам граф Дракула може да излиза на слънчева светлина, но е по-слаб през деня. Това, че дневната светлина унищожава вампирите, е измислено от режисьора на „Носферату“ Фридрих Мурнау. Почитателите на този вид истории толкова са свикнали с факта, че слънчевите лъчи превръщат вампирите в пепел, че когато прочетат за първи път романа на Брам, заявяват, че той греши.

Това, както и много други аспекти на вампирската митология, е измислено през последния век. Вампирските правила на Брам вече не са меродавни и точно този проблем ни занимаваше, докато пишехме продължението. Решихме да се обърнем към науката и паранормалните изследвания и много внимателно да модернизираме вампирите на Брам, като се опитаме да ги представим според вижданията на съвременната вампирска култура. Не направихме нищо, което Брам да не е предвидил и дори очаквал да се случи някой ден. Доказателството ни за това идва отново от предговора към исландското издание от 1901 година: „Освен това съм убеден, че (тези събития) трябва да си останат до някаква степен непознаваеми, въпреки че изследванията в областта на психологията и естествените науки може след години да дадат логични обяснения на подобни странни случки, които в момента нито учените, нито специалните служби могат да разберат.“ С други думи, Брам твърди, че странните събития, които описва в романа си към момента на създаването му, са необясними. И заявява, че очаква с годините науката да им даде логично обяснение.

Така с Дейкър решихме, че вампирите се превръщат в пепел на слънце заради алергична химична реакция на кръвта им, която е заразена с вирус, променящ тяхното ДНК. През 1912 година, когато се развива действието на продължението, термините вирус, ДНК и грип още не съществуват. Вампирският вирус променя ДНК-то и превръща човешките същества във вампири. Част от тази промяна е и възможността да използват почти 70% от мозъка си, което ние не можем и не знаем как да направим. Така те придобиват свръхчовешки възможности. Обяснихме трансформацията на вампирите в мъгла, гаргойли и прочее като телепатична илюзия, предизвикана от контрол над мозъка. За по-достоверно описание на способността на вампирите да „пътуват бързо“, се обърнахме към изследванията на телекинезата и левитацията — способността да местят предмети само със силата на ума. В измисления от нас свят вече не беше трудно да се обясни как това е възможно — вампирите имаха по-голям мозъчен капацитет благодарение на специалния вирус в кръвта им.

Освен това хвърлихме повече светлина върху оръжията, които се използват срещу вампирите. Отново се обърнахме към науката, а в някои случаи вървяхме по ръба между нея и религията. Използвахме психологията, за да покажем защо в нашия роман религиозни символи като кръста отблъскват вампирите. Ако приживе са вярвали в Бог, но са извършили ужасни деяния, естествено, че ще се почувстват виновни и ще изпитат страх, когато видят религиозен символ, който им вещае вечно проклятие. Изгарянето на кожата при допира на този символ до вампира с нечиста съвест или при поръсването на виновния със светена вода се дължи на мощна психосоматична реакция.

Не успяхме обаче да намерим никакво обяснение на реакцията на вампирите на огледала, затова развенчахме това явление в продължението. Решихме, че се боят от чесъна, защото са алергични към него. Същото беше обяснението ни и за самакитката. В модерната поп култура среброто отдавна се свързва с върколаците, това виждане приехме и ние.

Последният ни компромис е с местонахождението и имената на някои географски обекти. Историята на Брам се разпростира на много места, от Трансилвания до Лондон, Ексетър и Уитби. Когато Дийн и Болдерстън пишат пиесата си, разбират, че е невъзможно да включат толкова много промени на декора. Решават да локализират действието само на две места: Трансилвания и Уитби. Това опростяване е прекопирано от множеството филмови версии на историята и по този начин поколения фенове са били заблудени. В романа на Брам не се споменава за абатство Карфакс, а това шокира множеството почитатели на Дракула, които никога не са чели литературния оригинал. Брам наистина споменава, че Дракула си е купил имение, наречено Карфакс, намиращо се на 35 километра от Лондон. Става още по-объркано, като добавим, че съществува абатство Уитби, от което Брам черпи вдъхновение, докато описва събитията, развиващи се в Уитби. Пак с надеждата да обединим в едно историите от филмите, пиесите и оригиналния роман, ние сляхме Карфакс и абатство Уитби в едно: абатство Карфакс в Уитби.