Дейкър Стокър - Дракула — Немъртвият

След като прочете нашия роман, някой може проницателно да отбележи, че героят ни Дракула е различен от този на Брам. В неговия роман той е абсолютен злодей. Там е описан само през погледа на враговете си, в дневниците и писмата на група положителни персонажи. Решихме в продължението да му дадем думата. Това ни позволи да слеем историческия прототип с героя и да представим Дракула като сложен антигерой. Мнозина ще продължат да го смятат за зъл, но като му даваме възможност сам да разкаже за себе си, виждаме и другата перспектива. Така че ние не променяме визията на Брам, а просто даваме и другата гледна точка. Това прави историята ни свежа и пълна с живот.

Отдавна сме заявили, че една от основните причини да напишем продължението, е желанието ни да поправим канибализма и пренебрежението на Холивуд и писателските среди към романа на Брам. Това не значи, че не харесваме другите версии. Но от литературна гледна точка нито един филм или книга не са успели да пресъздадат напълно същността на романа и героите на Брам. Дори и в класиката на Тод Браунинг с Бела Лугоши — единственият филм, за който е искано мнението на семейство Стокър — героят Артър Холмуд изобщо не присъства, а в първата сцена до замъка на Дракула пътува не Джонатан Харкър, а Ренфийлд.

Истинските проблеми започнали, когато Холивуд поискал да направи продължение на този филм по „Гостът на Дракула“. Твърди се, че Флорънс Стокър не пожелала да продаде правата, ако не й гарантират участие в творческия процес. Точно по време на тези преговори Агенцията по авторско право на Съединените щати обявила, че Брам няма копирайт върху произведението си в страната им. Това развързало ръцете на Холивуд да направи каквото продължение поиска. И тъй като Флорънс искала повече контрол, а Бела Лугоши — по-голям хонорар, се взело решението да наемат Джон Болдерстън да напише „Дъщерята на Дракула“ и така окончателно да отрежат Флорънс и Бела. Филмът се провалил, но сигналът бил даден. Сега вече всеки бил в правото си да пише романи за Дракула или да прави филми за него по какъвто начин пожелае. И всички си плюли на ръцете.

Ето къде видяхме своята възможност. Знаем, че Дракула има много фенове, които само са гледали филмите за него, но никога не са чели книгата, а ние искахме да ги подтикнем да прочетат оригинала на Брам. Най-голямото ни желание беше тези почитатели да прочетат и да харесат нашето продължение. За да постигнем това, се насочихме към няколко аспекта на романа, които според нас поддържаха жива любовта на феновете към Дракула и които ни се стори, че не можем да пренебрегнем. Извиняваме се на литературните пуристи, но според нас това бяха необходими компромиси, направени с надеждата веднъж завинаги да обединим всички фенове на легендарния трансилванец.

Ето и компромисите, които направихме: любовната история между Мина и Дракула, възможността вампирите да излизат на светло през деня, да летят и да се трансформират, оръжията за унищожението им и местонахождението и имената на някои географски обекти.

Що се отнася до любовната история между Мина и Дракула, с Дейкър се съгласихме да я опишем много по-внимателно, отколкото това бе направено във филмите и да се съобразим с факта, че Брам никога не е споменавал категорично за съществуването на такава връзка. Като имахме това предвид, се натъкнахме на пасаж от дневника на Мина, който според нас звучеше подозрително двузначно. Тя пише това, след като разказва как Дракула е идвал в сънищата й: „Странно е, че не ми казват нищо, след като Джонатан ми е имал доверие толкова години.“

С Дейкър ни се стори любопитно, че Джонатан и Ван Хелсинг реагират на съня на Мина с решението да я отстранят напълно от плановете си да унищожат Дракула, а дотогава тя е била пълноправен член на героичната им група. Това става преди Мина да пие кръв от гърдите на Дракула. За нас това беше идеалното място, на което да вмъкнем любовната история между Мина и Дракула, без да променяме повествованието на Брам. Нашето виждане беше, че в този „сън“ Дракула идва при Мина, за да й обясни своята гледна точка с надеждата да накара смелите си преследвачи да се откажат от намеренията си спрямо него. Мина не иска да признае пред останалите, че е говорила с Дракула, защото между тях се е появила романтична връзка, (все още без физическо изражение) и заявява, че той е дошъл само в съня й. Естествено Джонатан и Ван Хелсинг намират това за подозрително и изолират Мина от плановете си. Това предателство от страна на съпруга й и неговия съратник изпраща Мина в обятията на Дракула и връзката им става физическа. Като вплетохме по този начин любовната история в повествованието на Брам, останахме верни на автора на оригинала и неговите почитатели, без в същото време да отчуждаваме своята книга от филмовите фенове.